Ръкописен българско-италиански речник (Маурицио)

Българско-италиански речник на отец Маурицио е ръкопис, който е най-старият известен българо-италиански речник от епохата на Българското възраждане. Той е дело на католическия мисионер Маурицио де Кастелацо, живял в пловдивско около средата на XIX в.

„Ръкописeн българско-италиански речник“
АвторМаурицио де Кастелацо
Създаване1845 г.
Оригинален езикБългарски (Павликянски диалект)
Жанрезикознание
„Ръкописeн българско-италиански речник“ в Общомедия

Съдържание на ръкописа редактиране

 
Заглавна страница на ръкописа
 
Страница от речника

Речникът на отец Маурицио съдъжра около 3500 думи, които са се говорили от българите католици в пловдивско в средата на XIX век. Българските думи са написани с латински букви по възприетия от католическото духовенство по това време правопис на павликянския говор.

Ръкописът включва ду­ми­ от би­та, хрис­ти­ян­ски­ по­ня­тия и дори аб­страк­тна­ лек­си­ка. В реч­ни­ка има много диалектни думи, използвани за българските католици тогава.[1]

Примери
Диалектна думи Значение
бодка каруца
бранителкия адвокат/защитник
гатак гадател
гатачкия гадателка
доница стомна
пѐснар певец
песнѐпол поет
песнѐполница поетеса
поздрависване поздрав
порену̀ване желание
порѐнуване разрез, рана
постилкия място за спане
потрѐбен необходим

Разбираемо за времето си в речника има и дос­та тур­ски ду­ми като бей, борч, харч, меилемджия (човек, който приготвя мехлеми, използвано за лекар).[1]

Поради престижността на католическата вяра и обучението на българския и мисионерския католически клир в Италия, в лексиката на южните павликяни са влезли и италиански думи. Например, наличието на по-развита система за болнично лечение в Италия, отколкото в българските земи, италианските думите лазарет и спитал се използват за лечебница и болница.[2] Католическа болница в Пловдив е имало още преди Освобождението. В „План на град Пловдив и околността" от 1827 г., съставен от френския запасни офицер А. Йегершмид, е отбелязана католическа болница, на мястото на бившия Майчин дом на улица „Д-р Рашко Петров 3“.[3]

Изписването на ду­ми­те в реч­ни­ка от­ра­зя­ват осо­бе­нос­тите на произнасяне на думите на южния павликянския говор, характерен за католиците по това време.[1]

Примери
Изписване Значение
пе­син пе­сен
чи­тѐ­ри че­ти­ри

Публикуване редактиране

След Втората световна война голяма част на архив на католическата енория „Пресвето сърце Исусово“ в тогавашното село Генерал Николаево, днес квартал на град Раковски е предадна в Националната библиотека „Св.св. Кирил и Методий“ в София. [4] Оттам ръкописът на отец Маурицио попада за съхранение в Националния исторически музей в София.

През 2020 г. Институтът за български език „Проф. Любомир Андрейчин“ към БАН издава речника заедно с езиковедско изследване на д-р Магдалена Абаджиева.[5] В изследването е установено, че речникът е допълван поне от още трима души.

Бележки редактиране