Отваря главното меню

Рязанска област е субект на Руската Федерация, в Централния федерален окръг.[1] Площ 39 605 km2 (58-о място по големина в Руската Федерация, 0,23% от нейната площ). Население на 1 януари 2018 г. 1 121 474 души (46-о място в Руската Федерация, 0,76% от нейното население). Административен център град Рязан. Разстояние от Москва до Рязян – 196 km.

Рязанска област
Субект на Руската федерация
Знаме
      
Герб
Рязанска област на картата на РусияРязанска област на картата на Русия
Страна Flag of Russia.svg Русия
Площ 39 605 km²
Население 1 121 474 души
28,3 души/km²
Административен център Рязан
Федерален окръг Централен федерален окръг
Губернатор Георгий Шпака
Часова зона UTC +3
МПС код 62
Валута рубла
Рязанска област в Общомедия

Историческа справкаРедактиране

Първият град на територията на сегашната Рязянска област е град Переяславъл, основан през 1095 г., след това Переяславъл-Рязански, от 1777 г. – Рязан. През 1238 г. възниква Михайлов, официално утвърден за град през 1778 г. През 1467 г. е образуван град Городец Мешчерски, след това Касимов. През ХVІ в. възникват градовете Ряжск (1502 г., официално утвърден за град през 1776 г.) и Шацк (1553 г.). През 1663 г. е основан Скопин, утвърден за град през 1778 г., а същата година за град е утвърден и Спаск Рязански. останалите пет града в областта са признати за такива през ХХ в. На 14 януари 1929 г. Рязянска губерния е разформирована и влиза в състава на Централно-промишлената зона. Рязанска област е образувана на 26 септември 1937 г., като е отделена от състава на Московска област.

Географска характеристикаРедактиране

Рязанска област се намира в централната част на Европейска Русия, в Централния федерален окръг. На запад граничи с Тулска област, на северозапад – с Московска област, на север – с Владимирска област, на североизток – с Нижегородска област, на изток – с Република Мордовия, на югоизток – с Пензенска област и на юг – с Тамбовска и Липецка област. в тези си граници заема площ от 39 605 km2 (58-о място по големина в Руската Федерация, 0,23% от нейната площ).[2]

Областта е разположена в централната част на Източноевропейската равнина, в басейна на средното и отчасти на долното течение на река Ока (десен приток на Волга). Като цяло релефът е равнинен. Северната част на областта (покрай левия бряг на Ока) е заета от Мешчерската низина (височина от 80 – 100 m на север до 120 – 130 m на юг). Източната част (покрай десния бряг на Ока) попада в северната периферия на Окско-Донската равнина (височина до 180 m), а на запад се простират източните разклонения на Средноруското възвишение (височина до 237 m).[2]

Климатът е континентален, с умерено студена зима и топло лято. Средна юлска температура 19,2 °C, средна януарска – от -11,5 °C на североизток до -10,3 °C на югозапад. Годишна сума на валежите 450 – 500 mm.[2]

На територията на Рязанска област протичат 895 реки (с дължина над 1 km) с обща дължина 10 255 km и те принадлежат към два водосборни басейна: на река Волга 97% от територията на областта и на река Дон – 3%. Най-голямата река в областта е Ока (десен приток на Волга) с притоците си: леви – Пра, Гус; десни – Проня (с Ранова), Пара, МокшаЦна). В крайния югозападен ъгъл на областта, по границата с Липецка област преминава малък участък от течението на река Дон с левия си приток река Кочуровка. Реките в областта са с равнинен характер – малък наклон, ниска скорост на течението, добре развити заливни тераси и множество меандри. Подхранването им е смесено, с преобладаване на снежното. Водният им режим се характеризира с високо пролетно пълноводие, лятно-есенно маловодие, нарушавано от епизодични прииждания в резултат от поройни дъждове и ясно изразено зимно маловодие. Замръзват в края на ноември, а се размразяват в края на март или началото на април.[3]

В областта има над 4300 езера и изкуствени водоеми с обща площ над 220 km2, като само 900 от тях са с площ по-голяма он 10 дка. В северните части са разпространени предимно езера с ледников произход, а в централните и южните части – крайречни езера, основно покрай река Ока. Срещат се и малки карстови езера. Най-голямото естествено езеро в областта е Великое (20,4 km2) в северната ѝ част, в басейна на река Пра. Най-големите изкуствени водоеми са Пронското (на границата с Тулска област) и Новомичуринското водохранилища по течението на река Проня.[3]

Почвите са предимно подзолисти, сиви горски и деградирали черноземи. Горите заемат 24% от територията на областта, като значителни масиви са се съхранили в Мешчерската низина. Иглолистните гори са на север, а широколистните – на юг от долината на Ока. В горите обитават бялка, лисица, заек, вълк, дива свиня, лос, а реките и езерата са богати на риба.[2]

НаселениеРедактиране

На 1 януари 2018 г. населението на Рязанска област е 1 121 474 души (46-то място в Руската Федерация, 0,76% от нейното население). Гъстота 28,32 души/km2. Градско население 72%. При преброяването на населението на Руската Федерация през 2010 г. етническият състав на Рязанска област е бил следния: руснаци 1 023 919 души (95,1%), украинци 8 894 (0,8%), мордовци 5 564 (0,5%), арменци 5 549 (0,5%) и др.

Административно-териториално делениеРедактиране

 
Административно-териториално деление на Рязанска област

В административно-териториално отношение Рязянска област се дели на 4 областни градски окръга, 25 муниципални района, 12 града, в т.ч. 4 града с областно подчинение (Касимов, Рязан, Сасово и Скопин) и 8 града с районно подчинение, и 21 селища от градски тип.

Административно-териториално деление на Рязанска област към 2018 г.
Административна единица Площ
(km2)
Население
(2018 г.)
Административен център Население
(2018 г.)
Разстояние до Рязан
(в km)
Други градове и сгт с районно подчинение
Областни градски окръзи
І.Касимов 32 30 696 гр. Касимов 30 696 156
ІІ.Рязан 224 537 622 гр. Рязан 537 622
ІІІ.Сасово 24 25 747 гр. Сасово 25 747 184
ІV.Скопин 31 27 348 гр. Скопин 26 329 168
Муниципални райони
1.Александро-Невски 839 11 304 сгт Александро-Невски 3771 150
2.Ермишински 1342 7455 сгт Ермиш 3765 245
3.Захаровски 986 8299 с. Захарово 2739 44
4.Кадомски 986 7706 сгт Кадом 5255 245
5.Касимовски 2969 26 188 гр. Касимов 156 Гус Железни, Елатма, Синтул
6.Клепиковски 3235 24 050 гр. Спас-Клепики 5411 67 Тума
7.Кораблински 1171 22 678 гр. Кораблино 11 272 89
8.Милославски 1397 12 463 сгт Милославское 4312 241 Централни
9.Михайловски 1841 32 350 гр. Михайлов 10 340 68 Октябърски
10.Пителински 953 5158 сгт Пителино 2043 215
11.Пронски 1070 29 767 сгт Пронск 4813 69 гр. Новомичуринск
12.Путятински 1008 7160 с. Путятино 3047 122
13.Рибновски 1407 36 732 гр. Рибное 19 265 18
14.Ряжски 1019 29 302 гр. Ряжск 21 623 117
15.Рязански 2170 57 964 гр. Рязан
16.Сапожковски 960 10 130 сгт Сапожок 3173 173
17.Сараевски 2117 15 640 сгт Сараи 5143 182
18.Сасовски 1519 16 640 гр. Сасово 184
19.Скопински 1736 25 363 гр. Скопин 168 Павелец, Побединка
20.Спаски 2684 26 220 гр. Спаск Рязански 6555 55
21.Старожиловски 1007 17 175 сгт Старожилово 5121 51
22.Ухоловски 856 8907 сгт Ухолово 4531 149
23.Чучковски 896 7341 сгт Чучково 2619 147
24.Шацки 2400 20 993 гр. Шацк 6029 195
25.Шиловски 2390 38 341 сгт Шилово 14 531 110 Лесной

ЛичностиРедактиране

  • Сергей Александрович Есенин (на руски Сергей Александрович Есенин) е роден на 3 октомври (21 септември стар стил) 1895 в Константиново (днес Есенино), село в Рязанска област. Починал на 28 декември 1925 година в Санкт Петербург.
  • Константин Едуардович Циолковский е руски учен и философ от полски произход. Роден е на 17 септември 1857 г. в село Ижевское до град Рязан. Починал на 19 септември 1935 година в град Калуга.

Селско стопанствоРедактиране

Растениевъдството е 60% от тази индустрия. Отглеждат се зърнени култури; фуражни и технически култури, картофи и зеленчуци. Животновъдството в областта включва отглеждане на добитък и свине за разплод.

Площ обработваема земя:
година 1959 1990 1995 2000 2005 2010 2015
хиляди хектара 1938[4] 1687[5] 1407,3 994,2[5] 808,2[6] 771,1 858,8[6]

ИзточнициРедактиране

  1. Калуцкова Н.Н., Горячко М.Д. и др. Рязанска област (Ряза́нская о́бласть). // Голяма руска енциклопедия (в 36 тома). 1 изд. Т. 29. Румъния – Сен-Жан-де-Луз [Румыния – Сен-Жан-де-Люз]. Москва, Издателство „Голяма руска енциклопедия“, 2015. ISBN 978-5-85270-366-8. с. 767. Посетен на 26 май 2019. (на руски) ((ru))
  2. а б в г ((ru)) «Большая Советская Энциклопедия» – Рязанска област
  3. а б ((ru)) «Вода России» – Рязанска област
  4. Основни показатели на земеделието в републиките, териториите и регионите. // Селско стопанство СССР (Статистически сборник) [Сельское хозяйство СССР (Статистический сборник)]. Москва, Госстатиздат ЦСУ СССР, 1960. с. 667. Посетен на 25 май 2019. (на руски) ((ru))
  5. а б Госкомстат России. Растениевъдство. 14.1. Посевные площади всех сельскохозяйственных культур. // Региони на Русия. Социально экономические показатели. Москва, Госкомстат России, 2002. ISBN 5-89476-108-5. с. 863. Посетен на 25 май 2019. (на руски) ((ru))
  6. а б Федерална служба за държавна статистика. Растениевъдство. 14.5. Посевные площади сельскохозяйственных культур. // Региони на Русия. Социально экономические показатели. Москва, 2016. ISBN 978-5-89476-428-3. с. 1326. Посетен на 25 май 2019. (на руски) ((ru))

Външни препраткиРедактиране

    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Административно-территориальное деление Рязанской области“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.