Съюз на българските конституционни клубове
Съюзът на българските конституционни клубове e българска политическа партия, създадена в Османската империя след Младотурската революция от минали в легалност членове на десницата във Вътрешната македоно-одринска революционна организация. Съществува малко повече от година от септември 1908 година до ноември 1909 година. Основен политически противник е другата българска политическа организация в империята – Народната федеративна партия (българска секция).[1][2]
| Съюз на българските конституционни клубове Съюзъ на българскитѣ конституционни клубове | |
 | |
| Ръководител(и) | Тома Карайовов, Владимир Руменов, Тодор Лазаров |
|---|---|
| Основана | 7 септември 1908 г. |
| Разформирована | 18 ноември 1909 г. |
| Предшествана от | ВМОРО |
| Седалище | Солун |
| Идеология | национализъм, демократизъм |
| Османски парламент (1908 – 1912) | 2 / 288 |
| Съюз на българските конституционни клубове в Общомедия | |
Създаване, цели и идеи редактиране
Последователно се основават конституционни клубове през август 1908 година в Солун, Велес, Тетово, Щип, Куманово, Кратово, Крива паланка, Гостивар, Кочани, Цариград и други.[3] От 7 до 13 септември в Солун се провежда Учредителеният конгрес на Съюза на българските конституционни клубове. Приемат се програма[4] и устав на организацията, като в него ясно са изяснени нейните цели:
| „ | Българският конституционен клуб има за цел: а) да даде гражданско и политическо възпитание на българския народ в духа на конституционните свободи – областно самоуправление на Македония и Одринско; б) да пази и развива българската народна култура.[3] | “ |
За членове на Централното бюро са избрани Тома Карайовов, Владимир Руменов, Тодор Лазаров, сред основатели са още Георги Кулишев, Георги Баждаров, Кирил Пърличев, Антон Димитров, Христо Батанджиев, Симеон Радев и други. Христо Татарчев подкрепя открито СБКК, макар да не участва в дейността ѝ. В Дебър председател на конституционния клуб е Нестор Поптасев, заменен през април 1909 година от околийския училищен инспектор Димитър Илиев.[5]
След изборите от 25 октомври СБКК вкарва в парламента двама депутати – Тодор Павлов от Скопие и Панчо Дорев от Битоля. Вестник „Отечество“ служи за разясняване на идеите на политическата организация. В 43 брой от 18 юли 1909 година в статия посветена на Илинденско-Преображенското въстание се казва:
| „ | Десети юли [хуриет], това е епилог на Илинден; Илинден, това е най-тържественият акт на величествената македонска революционна драма. Без Илинден не би имало 10 юли. Последната дата е общоосманска. Илинден е наш, на българите. | “ |
СБКК в програмните си документи залага главно на колективните права на отделните нетурски народности в империята, аграрни и социални реформи с цел подобряване положението на християнското население. Силно се акцентира на автономията на Македония и Одринско, както и за важната обединителна роля на Българската екзархия като православна църква на всички българи там. Организацията се противопоставя на масовото колонизиране на македонските земи от мюсюлмански заселници.
На Втория конгрес на партията през август 1909 година е приета декларация, в която се настоява за равни права на всички народности в империята и е избрано Централно бюро, в което влизат Тома Карайовов, Владимир Руменов, Анастас Христов, учителят в Скопие Дионисий Кандиларов и Стоян Попсимеонов, учител в Сяр.[6]
С прилагането на член № 4 от Закона за сдруженията, забраняващ организации с етнически характер, на 18 ноември 1909 година Централното бюро на Съюза пише последното си окръжно, призоваващо местните организации да се разпуснат до създаването на нова организация, съобразена си изискванията на закона.[7][8] Бивши членове на СБКК издават списание „Искра“ (1911 – 1912).
Литература редактиране
- Баждаров, Георги. Моите спомени
- Гиза, Антони. Балканските държави и македонският въпрос
- Томов, Ангел. Македонските партии след младотурския преврат. 1. Съюзът на Българските конституционни клубове в Турция, Македонска мисъл. кн. 1 – 2, год. 2, септември-октомври 1946 г.
- Христов, Христо. Аграрните отношения в Македония през XIX и началото на ХХ век, София, 1964 г.
Бележки редактиране
- ↑ Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 310.
- ↑ Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 192 – 193.
- ↑ а б Георгиев, Величко, Стайко Трифонов. История на българите 1878-1944 в документи. Т. I. 1878 - 1912. Част II. София, Просвета, 1994. ISBN 954-01-0558-7. с. 482–485.
- ↑ Програма на съюза на Българските конституционни клубове в Отоманската държава
- ↑ Дебърски глас, година 1, брой 1, 5 април 1909, стр. 2.
- ↑ Дебърски глас, година 1, брой 22, 30 август 1909, стр. 4.
- ↑ Петров, Тодор, Билярски, Цочо (съставители), „ВМОРО през погледа на нейните основатели“, Военно издателство, София, 2003 г., стр. 175
- ↑ Първанова, Зорка. Легалните организации и партии на българското население в Османската империя. – в: Колектив. Национално-освободителното движение на македонските и тракийските българи 1878-1944. Том 3. София, МНИ, 1997. с. 235.