Отваря главното меню
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на СД.

Службата за сигурност на райхсфюрер СС (на немски: Sicherheitsdienst Reichsführer SS) или СД е първата вътрешна служба за сигурност на НСДАП, а по-късно – служба за сигурност на райхсфюрера на СС.

Служба за сигурност на райхсфюрер СС
Sicherheitsdienst des Reichsführers SS
SDInsig.png
Отличителен знак на СД
Информация
Основаване 1931 г.
Закриване 8 май 1945 г.
Тип разузнавателна служба
Юрисдикция Флаг на Нацистка Германия Нацистка Германия
Седалище Берлин
Служители 6482 (февруари 1944 г.)
Отговорен министър Хайнрих Химлер (1931 – 1945)
Ръководители Райнхард Хайдрих (1931 – 1942)
Хайнрих Химлер (1942 – 1943)
Ернст Калтенбрунер (1943 – 1945)
Висшестоящ орган Главно управление за имперска сигурност
Служба за сигурност на райхсфюрер СС в Общомедия

През 1939 г. Химлер чрез обединение на СД със SiPo (ЗиПо, полицията за сигурност) образува РСХА, където службата за сигурност (СД) остава като 3-ти департамент. Началник на СД е Райнхард Хайдрих, а след неговото убийство в началото на лятото на 1942 г., ръководството е поето от Хайнрих Химлер.

Това е първата разузнавателна служба на нацистката власт и се счита за сестринска организация на Гестапо. Между 1933 и 1939 г. СД се администрира като независимо бюро към СС, а след това е прехвърлена към Главното управление за имперска сигурност (РХСА).[1] Райнхард Хайдрих иска СД да постави всеки индивид в Третия райх под „постоянно наблюдение“.[2]

След края на Втората световна война трибуналът на Нюрнбергските процеси обявява СД за престъпна организация, заедно с останалите части на РХСА. Последният ръководител на СД, Ернст Калтенбрунер, е обвинен във военни престъпления и престъпления срещу човечеството и е обесен през 1946 г.[3]

ЛитератураРедактиране

  • Weale, Adrian. Army of Evil: A History of the SS. New York, Caliber Printing, 2012. ISBN 978-0-451-23791-0.
  • Buchheim, Hans. The SS – Instrument of Domination. // Anatomy of the SS State. New York, Walker and Company, 1968. ISBN 978-0-00211-026-6.

Вижте същоРедактиране

ИзточнициРедактиране

  1. Weale, 2012, pp. 140 – 144
  2. Buchheim, 1968, pp. 166 – 167
  3. Weale, 2012, pp. 410 – 411