Сава Стоянович
Сава Петров Стоянович е български офицер, автор на спомени от Първата световна война.
| Сава Стоянович | |
|---|---|
| български офицер | |
| Битки/войни |
Балканска война Междусъюзническа война Първа световна война |
| Награди |
Военен орден „За храброст“ Свети Александър Железен кръст |
| Образование | Национален военен университет |
|
|
|
| Дата и място на раждане | |
| Дата и място на смърт | |
БиографияРедактиране
Сава Стоянович е роден на 13 август 1875 година в Стара Загора. Брат е на обществения деец Иван Стоянович. През 1896 година Сава Стоянович завършва Военното училище в София и е произведен в чин подпоручик от артилерията. От 1900 година е поручик, а от 1906 година – капитан. През 1911 година завършва Военната академия във Виена.
През войните за обединение през 1912 – 1918 г. Стоянович командва последователно батарея и артилерийско отделение на 4 артилерийски полк от Първа Софийска дивизия. От 1913 година е майор, а на 5 октомври 1916 година е произведен в чин подполковник. След края на Първата световна война е преведен в запаса като полковник.[1] Стоянович пише книги и статии, посветени на отминалите войни. Уволнява се през 1919 г.[2]
Умира през 1954 година в София. В предговора към посмъртно издадените му спомени за войната на Северния фронт племенникът му, кинокритикът Иван Стоянович пише:
| „ | Не е необходимо да си безгрешен, да си знатен, да си заемал кресла и постове, за да оставиш малката достойна следа в пътя на нацията.[3] | “ |
СъчиненияРедактиране
Сава Стоянович оставя няколко съчинения, посветени на преживяното в Първата световна война. Ученик на Антон Безеншек, той стенографира част от ежедневните си впечатления и на тяхна база, както и въз основа на писмата до сестра си издава книгите „Спомени от Освободителните войни на българския народ през 1912 – 1913 и 1915 – 1918 години. Част I. В Сърбия през 1915 година“ (София 1926, 363 с.) и „Тутраканската епопея. Добруджа и Румъния“ (София 1929, 115 с.). През 1993 година е издадена „Оръдията през декември. Спомени" (София 1993, 307 с.), в която хронологично са предадени събитията на фронта и тяхното възприемане от автора. Стоянович публикува и редица статии в периодичния печат.[1]
Военни званияРедактиране
- Подпоручик (1 октомври 1896)
- Поручик (15 ноември 1900)
- Капитан (1906)
- Майор (14 юли 1913)
- Подполковник (5 октомври 1916)
- Полковник (2 ноември 1919)
НаградиРедактиране
- Орден „За храброст“ IV ст. – 1-ви и 2-ри клас;
- Орден „Св. Александър“ V ст. с мечове;
- „Железен кръст“ (Германия), 2-ри кла;[1]
- Медал „За бойни заслуги“ (Османска империя), 1 юни 1917 г. [4]
БележкиРедактиране
- ↑ а б в Петров, Людмил. Полковник Сава Стоянович и неговите „Спомени от войната с Румъния 1916 г.“, – в: Стоянович, Сава. Оръдията през декември. Спомени, София 1993, с. 300 – 302.
- ↑ Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г.. Т. 3. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 287.
- ↑ Възпоминания за Сава Стоянович, – в: Стоянович, Сава. Оръдията през декември. Спомени, София 1993, с. 8.
- ↑ Коев, Илиян и др. Българо-турски военни отношения през Първата световна война. Сборник от документи (1914 – 1918), София 2004, с. 532. В списъка на наградените името му е посочено като Сава Петров Стоянов.
