Сага за хората от Пясъчния бряг

Сага за хората от Пясъчния бряг (на исландски Eyrbyggja saga) е исландска сага от неизвестен автор съхранена в два ръкописа от 13 и 14 в. Буквалният превод на Eyrbyggja saga е Сага за жителите на Еир (Еир е името на ферма, която е била разположена на полуостров Снайфедлснес в Исландия).

Сага за хората от Пясъчния бряг
Eyrbyggja saga
Norsemen Landing in Iceland.jpg
Автор неизвестен
Първо издание
Исландия
Оригинален език нордически

Сагата разказва историята на значими исландски родове от времето на заселването на Исландия (ок. 979 г.) до началото на 11 в. и се различава от останалите исландски саги с интереса към фолклора, езическата вяра и свързаните с нея обреди и суеверия.

В „Сага за хората от Пясъчния бряг“ има много препратки за заселването на Гренландия и Винланд.

Години на написване на сагатаРедактиране

Ейнар Оулафур Свейнсон, издал сагата през 1935 г., изказал мнение, че тя е била написана между 1221 и 1235 г. Първата година е годината, в която умира Гудню, дъщерята на Бьодвар, която според сагата е присъствала при ексхумацията на надгробната могила на главния герой Снори Годи. Втората година е тази, в която Стюрмир Мъдрия влиза в манастир, където е оставил своя препис на „Книга за заселването на земята“, написана под въздействието на „Сага за хората от Пясъчния бряг“[1].

По-късно други учени излагат тезата, че сагата е записана ок. 1250 – 1260 г.[2]

СюжетРедактиране

Главният герой е Снори Торгримсон с прякор Снори Годи. Историята на неговия баща Торгрим и на майка му Тордис е описана в Сага за Гисли.

Снори е описан като мъж със среден ръст, с правилни черти, със светли коси и рижа брада. Бил невъзмутим, трудно можело да се разчете по лицето му настроението му. Бил умен и предвидлив, и едновременно с това злопаметен и отмъстителен. На приятелите си помагал с добри съвети, а враговете му трябвало да се опасяват от кроежите му.[3]

Снори Годи се споменава и в други саги, напр. в Сага за хората от Долината на сьомгата. Той бил добър приятел на Гудрун Освиврсдотир и нейните синове.[4]

Снори Годи оставил многобройно потомство. Дъщерите си Сигрид, Ун, Тордис, Халбер и Тора той омъжил все за отбрани мъже и от всички тях тръгнали многолюдни родове. Останалите му дъщери били омъжени след неговата смърт – това били Турид Мъдрата, Гудрун, Торгерд и Алов.[5] От синовете на Снори Годи най-влиятелен станал Халдор, от когото произлязъл родът Стурлунги. Другите му синове били Тород, Мани, Торстейн, Торд, Ейолв, Торлейв и Снори.[6]

В Сага за хората от Пясъчния бряг се казва, че Снори Годи починал на следващата година след смъртта на крал Свети Олаф т.е. явно става въпрос за 1031 г., тъй като е известно, че норвежкият крал е починал през 1030 г.[7] Снори бил погребан в построената от него църква, а когато по-късно църквата била преместена, гробището към нея било разкопано и костите на Снори били преместени заедно с църквата от потомците му от могъщия род Стурлунги.

ЛитератураРедактиране

  • Сага о Людях с Песчаного Берега. Перевод А. В. Циммерлинга// Исландские саги. М., 2004

Външни препраткиРедактиране

ИзточнициРедактиране

  1. Einar Olafur Sveinsson. Formali // Islenzk Fornrit. Bd. IV. Reykjavik, 1935. S. XLVI.
  2. А. В. Циммерлинг. Сага о Людях с Песчаного Берега// Исландские саги. М., 2004. С. 297
  3. „Сага о Людях с Песчаного Берега. XV.“
  4. „Сага о Людях с Песчаного Берега. LXV.“
  5. „Сага о Людях с Песчаного Берега. LXV.“
  6. „Сага о Людях с Песчаного Берега. LXV.“
  7. „Сага о Людях с Песчаного Берега. LXV.“