Саксония-Майнинген
Саксония-Майнинген (на немски: Herzogtum Sachsen-Meiningen) е Ернестинско херцогство на род Ернестини, клон на род Ветини в Свещената Римска империя, намиращо се в днешна федерална провинция Тюрингия, Германия, през 1681 – 1918 г. От 1871 г. Саксония-Майнинген е една от 26-те държави на Германска империя (1871-1918) (Deutscher Kaiserreich). Херцогската резиденция и столица е днешният град Майнинген.
Саксония-Майнинген | |
1675 – 1918 | |
Карта на Саксония-Майнинген в Германската империя | |
Континент | |
---|---|
Столица | |
Официален език | |
Форма на управление | |
Площ | |
2468 km² | |
Население | |
По оценка от 1905 г. | 268 859 души |
Саксония-Майнинген в Общомедия |
История
редактиранеПървият херцог е Бернхард I (* 1649, † 1706) от 1680 до 1706 г.
На 12 ноември 1826 г. Саксония-Кобург-Заалфелд дава Саксония-Заалфелд на Саксония-Майнинген. Затова получава части от херцогството Саксония-Гота.
Херцогството Саксония-Майнинген става република през 1918 г., наречена „Свободна държава Саксония-Майнинген“, а на 1 май 1920 г. влиза в състава на Ваймарската република като федерална провинция Тюрингия (Land Thüringen), със столица Ваймар. Днес части се намират в Свободната държава Тюрингия, част от Германия.
След 1918 г. херцозите се наричат „Принц на Саксония-Майнинген, херцог в Саксония“ (на немски: Prinz von Sachsen-Meiningen Herzog zu Sachsen) и са глава на семейния съвет на род Саксония-Майнинген. От 1984 г. до днес глава на династията е Фридрих-Конрад фон Саксония-Майнинген (* 1952).
Галерия
редактиране-
Резидентен дворец Елизабетенбург
-
Големият палат в Майнинген
-
Малкият палат в Майнинген
-
Дворец Алтенщайн в окръг Вартбург, Тюрингия
-
Дворец Хелденбург, окръг Хилдбургхаузен, Тюрингия
-
Дворец Ландсберг в Майнинген
-
Ловен дворец Фазанери, в село Хермансфелд, община Рьонблик, окръг Шмалкалден-Майнинген, Тюрингия
-
Вила Шарлота, гр. Тремедзо, регион Ломбардия, Италия
Източници
редактиране- Hannelore Schneider, Das Herzogtum Sachsen-Meiningen unter seinen ersten Herzögen. In: 300 Jahre Schloss Elisabethenburg. Südthüringer Forschungen, Heft 27, Meiningen 1994.