Сакя Тризин
Сакя Тризин е традиционна титла на главата на школата Сакя на тибетския будизъм. Тази школа е основана около 1073 година, когато Кьон Кьончог Гялпо от тибетската аристократична фамилия Кьон основава в областта Сакя манастир, който се превръща в седалище на традицията Сакя[1].
Настоящият Сакя Тризин
редактиранеСегашният Сакя Тризин е четиридесет и първият носител на тази титла и духовното му име е Нгаванг Кунга Тегчен Палбар Тринлей Сампел Ванги Гялпо.
Сакя Тризин е роден в Цедонг, близо до Шигатзе в Тибет на 7 септември 1945 година, а интензивното му духовно обучение започва на петгодишна възраст. От своя баща Ваджрадхара Нгаванг Кунга Ринчен той получава важни учения и посвещения на линията Сакя. След това продължава ръководен от основния си учител Нгаванг Лодро Шенпен Нингпо, както и много други тибетски учени изучавайки задълбочено както философските, така и езотеричните будистки традиции. На четиринадесет годишна възраст през 1959 година той бива официално интронизиран като глава на школата Сакя. През същата година заради китайската инвазия подобно на много други лами и монаси Сакя Тризин заедно със семейството си заминават от Тибет в Индия. [2] За да запази непрекъсната линията на семейство Кьон през 1974 година Сакя Тризин взема за съпруга Таши Лакий от благородна фамилия в Дерге в източната тибетска провинция Кхам. През същата година се ражда първият им син Кьондунг Ратна Ваджра Ринпоче, а през 1979 година и вторият им син Кьондунг Гяна Ваджра Ринпоче.
През 1969 година Сакя Тризин установява седалището на школата в Раджпур, Индия като постраоява манастир, известен като Сакя Център. Оттогава насетне той се заема с опазването и предаването на хилядолетната приемственост на следващите поколения. Основава също Сакя Институт, Сакя Колеж, Сакя женски манастир, Сакя колеж за монахини, Сакя болница и много други[3].
Като всепризнат авторитет Сакя Тризин интензивно пътува по света за да преподава. Над 18 пъти той предава и обширния цикъл учения на Ламдре или най-важното учение на школата Сакя, а също и тантричните посвещения за множество практики – както на Сакя, така и на другите приемствености в тибетския будизъм. Сакя Тризин е обучил двамата си синове и те също пътуват по целия свят и преподават будистките методи.
Поколенията държатели на линията Сакя
редактиранеКьон Кьончог Гялпо е почитан като първи Сакя Тризин. През 1073 година той основава манастир в местността Сакя и оттук идва името на линията.[4][5]
Имена | Биографични дати | Управление | |
---|---|---|---|
1. | Кьон Кьончог Гялпо | 1034–1102 | 1073–1102 |
2. | Ринчен Драг | 1040–1111 | 1103–1110 |
3. | Сачен Кунга Нингпо | 1092–1158 | 1111–1158 |
4. | Сонам Цемо | 1142–1182 | 1159–1171 |
5. | Драгпа Гялцен | 1147–1216 | 1172–1215 |
6. | Сакя Пандита | 1182–1251 | 1216–1243 |
6a. | регент на Сакя Пандита | 1243–1264 | |
7. | Дрогон Чогял Пагпа | 1235–1280 | 1265–1266 1276–1280 |
8. | Ринчен Гялцен | 1238–1279 | 1267–1275 |
7a. | Дрогон Чогял Пагпа (второ възкачване на престола) | 1276–1280 | |
9. | Дхармапала Ракшита | 1268–1287 | 1281–1287 |
10. | Джамянг Ринчен Гялцен | 1258–1306 | 1288–1297 |
11. | Зангпо Пал | 1262–1324 | 1298–1324 |
12. | Кацом Намка Лекпа Гялцен | 1305–1343 | ок. 1324–1342 |
13. | Джамянг Доньо Гялцен | 1310–1344 | ок. 1342-1344 |
14. | Лама Дампа Сонам Гялцен | 1312–1375 | 1344–1347 |
15. | Тавен Лодро Гялцен | 1332–1364 | 1347–1364 |
16. | Тавен Кунга Ринчен | 1339–1399 | ок. 1364-1399 |
17. | Лопон Ченпо Гушри Лодро Гялцен | 1366–1420 | 1399–1420 |
18. | Джамянг Намка Гялцен | 1398–1472 | 1421–1441 |
19. | Кунга Вангчук | 1418–1462 | 1442–1462 |
20. | Гягар Шераб Гялцен | 1436–1494 | 1463–1472 |
21. | Дагчен Лодро Гялцен | 1444–1495 | 1473–1495 |
22. | Кунга Сонам | 1485–1533 | 1496–1533 |
23. | Нгагчанг Кунга Ринчен | 1517–1584 | 1534–1584 |
24. | Джамянг Сонам Сангпо | 1519–1621 | 1584–1589 |
25. | Драгпа Лодро | 1563–1617 | 1589–1617 |
26. | Нгаванг Кунга Вангялl | 1592–1620 | 1618–1620 |
27. | Нгаванг Кунга Сонам | 1597–1659 | 1620–1659 |
28. | Нгаванг Сонам Вангчук | 1638–1685 | 1659–1685 |
29. | Нгаванг Кунга Таши | 1656–1711 | 1685–1711 |
30. | Сонам Ринчен | 1705–1741 | 1711–1741 |
31. | Кунга Лодро | 1729–1783 | 1741–1783 |
32. | Вангду Нингпо | 1763–1809 | 1783–1806 |
33. | Пема Дудул Вангчук | 1792–1853 | 1806–1843 |
34. | Дордже Ринчен | 1819–1867 | 1843–1845 |
35. | Таши Ринчен | 1824–1865 | 1846–1865 |
36. | Кунга Сонам | 1842–1882 | 1866–1882 |
37. | Кунга Нингпо | 1850–1899 | 1883–1899 |
38. | Дзамлинг Чегу Вангду | 1855–1919 | 1901–1915 |
39. | Драгшул Тринле Ринчен | 1871–1936 | 1915–1936 |
40. | Нгаванг Тутоб Вангдраг | 1900–1950 | 1937–1950 |
41. | Нгаванг Кунга Тегчен Палбар | * 1945 | 1951–2017 |
42. | Ратна Ваджра Ринпоче | * 1974 | 2017– |
Източници
редактиране- ↑ The History of the Sakya Tradition, by Chogay Trichen. Manchester Free Press, U.K. 1983.
- ↑ Biographies of The Great Sachen Kunga Nyingpo and His Holiness the 41st Sakya Trizin. Compiled by Ratna Vajra Sakya, Dolma Lhamo, and Lama Jampa Losel. Published by Sakya Academy, Dehradun, U.A. India. 2003.
- ↑ Sakya Trizin’s official website: www.hhthesakyatrizin.org
- ↑ Official site of Sakyapa Архив на оригинала от 2006-06-13 в Wayback Machine. Biography Sakya Lineage. (посетен на 16 септември 2006)
- ↑ Drogmi Buddhist Institute, Throneholders of Sakya Архив на оригинала от 2009-01-05 в Wayback Machine.
Външни препратки
редактиране- Sakya Dolma Phodrang's official website
- Hungarian website of Sakya Trizin including some information about Jetsun Kushok Chimey Luding
- The Kalyanamitra Fund Архив на оригинала от 2010-02-18 в Wayback Machine.
- Parting from the Four Attachments by Sakya Trizin Архив на оригинала от 2014-09-15 в Wayback Machine.
- Рангджунг Йеше Уики
- Ригпа Уики