Салман Рушди

Салман Рушди
	Салман Рушди през 2011 г.
Роден	19 юни 1947 г. (75 г.) Бомбай, Индия
Професия	писател, есеист
Националност	британец
Жанр	роман, разказ, есе
Направление	магически реализъм, постколониализъм
Известни творби	„Среднощни деца“ (1981); „Сатанински строфи“ (1988)
Награди	Букър (1981);
	Повлиян от Гюнтер Грас, Габриел Гарсия Маркес, Итало Калвино, Владимир Набоков, Джеймс Джойс, Хорхе Луис Борхес, Томас Пинчон, Михаил Булгаков, Франц Кафка, Сол Белоу;
	Повлиял на Зейди Смит, Таслима Насрим, Кристофър Хитчънс и др.;
Съпруга	Клариса Люард (1976 – 1987); Мериън Уигинс (1988 – 1993); Елизабет Уест (1997 – 2004); Падма Лакшми (2004 – 2007)
Уебсайт	salmanrushdie.com Страница в IMDb
	Салман Рушди в Общомедия

Ахмед Салман Рушди (на урду: أحمد سلمان رشدی‎; на хинди: अह्मड सलमान रश्डी) е британски писател от индийски произход.

Стилът му, смесващ митология и фантазия с реалния живот, понякога е определян като магически реализъм. През 1988 г. романът му „Сатанински строфи“ предизвиква силни противоречия в ислямския свят. Книгата е забранена в много страни, иранският аятолах Рухола Хомейни го обявява за вероотстъпник и за убийството му е определена награда от 3 милиона долара (от 23 юни 2007 г. наградата за главата му е 11,4 милиона долара^[1]).

БиографияРедактиране

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

На 12 август 2022 г. преди литературна среща в щата Ню Йорк, Чатокуа срещу писателя е извършено покушение. Нападателят е задържан, а Рушди е настанен в болница с опасност за живота.^[2] Обвинен в опита за убийство е 24 годишният Хади Матар.^[3]

БиблиографияРедактиране

РоманиРедактиране

Нелегално иранско издание на романа „Среднощни деца“ от 1988 г.

Grimus (Гримус) (1975)
Midnight's Children (Среднощни деца) (1981)
Shame (1983)
Срам. Превод от английски Мария Донева. София: Колибри, 2008
The Satanic Verses (1988)
Сатанински строфи. Превод от английски Асен Георгиев. Габрово: Гуторанов и син, 1999, 576 с.
Haroun and the Sea of Stories (1990)
Харун и морето от приказки. София: Хемус, 1992, 192 с.
Магьосникът от Оз (1992)
The Moor's Last Sigh (1995)
Последният дъх на Мавъра. Превод от английски Надежда Розова. София: Колибри, 2014, 456 с.
The Ground Beneath Her Feet (1999)
Земята под нейните нозе. Превод от английски Мария Донева. София: Колибри, 2011, 550 с.^[4]
Fury (2001)
Shalimar the Clown (2005)
Шалимар клоунът. София: ИнфоДар, 2010, 604 с.
The Enchantress of Florence (2008)
Чародейката от Флоренция. София: ИнфоДар, 2010, 412 с.
Two Years Eight Months and Twenty-Eight Nights (2015)
Две години, осем месеца и двайсет и осем нощи. Превод от английски Надежда Розова. София: Колибри, 2015, 336 с.

Сборници с разказиРедактиране

Homeless by Choice (Бездомен по избор) (1992)
East, West (Изток, запад) (1994)

ЕсеистикаРедактиране

The Jaguar Smile: A Nicaraguan Journey (Усмивката на ягуара: Пътешествие в Никарагуа) (1987)
Imaginary Homelands: Essays and Criticism, 1981 – 1991 (Въображаеми отечества: есета и критика, 1981 – 1991) (1992)
Step Across This Line: Collected Nonfiction 1992 – 2002 (2002)
Joseph Anton: A Memoir (2012)

Документални филмиРедактиране

Художникът и чумата (1985)
Загадката на полунощ (1987)

ИзточнициРедактиране

↑ „И Пакистан даде награда за Салман Рушди“, News.bg, 24.06.2007 г.
↑ Димитрова, Тоня. Противоречиви реакции след атаката срещу Салман Рушди. // БНР, 13.08.2022. Посетен на 15.08.2022.
↑ Рушди вече може да говори. Задържаният, обвинен в опит за убийство, пледира невинен. // Свободна Европа, 14.08.2022. Посетен на 16.08.2022.
↑ Из „Земята под нейните нозе“, Литературен клуб, 1 септември 2011 г.

Външни препраткиРедактиране

Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

Салман Рушди.

Интервюта

„Терорът е сексапилен“ – интервю на Ерих Фолат със Салман Рушди за списание „Шпигел“ (в превод на български), Media Times Review, септември 2006
„Не вярвам в свещената война“ – интервю на Мари Колман и Мишел Газие със Салман Рушди за списание „Телерама“ (в превод на български), Литературен вестник, год. 11, бр. 38, 14 ноември 2001
„Салман Рушди за новата си книга, политиката и мултикултурализма“ – интервю със Салман Рушди за вестник „Метро“ (в превод на български), Литературен вестник, год. 19, бр. 21, 10 юни 2009, стр. 3
„Салман Рушди: Харесвам черната комедия, особено в мрачни времена“ – интервю на Арифа Акбар със Салман Рушди за вестник „Гардиън“ (в превод на български), Литературен вестник, год. 27, бр. 33, 10 октомври 2018, стр. 12

За него

Йордан Костурков, „Между литературата и смъртта“, в. „Дума“, 16 юни 2012 г.
Камелия Константинова, „Скандалната книга на Рушди – осъдена от Румънската патриаршия“ Архив на оригинала от 2013-09-03 в Wayback Machine., pravoslavie.bg, 22/12/2007

Тази статия за писател все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.

[1] „И Пакистан даде награда за Салман Рушди“, News.bg, 24.06.2007 г.

[2] Димитрова, Тоня. Противоречиви реакции след атаката срещу Салман Рушди. // БНР, 13.08.2022. Посетен на 15.08.2022.

[3] Рушди вече може да говори. Задържаният, обвинен в опит за убийство, пледира невинен. // Свободна Европа, 14.08.2022. Посетен на 16.08.2022.

[4] Из „Земята под нейните нозе“, Литературен клуб, 1 септември 2011 г.

[1]

[2]

[3]

[4]

Салман Рушди
Салман Рушди през 2011 г.
Роден	19 юни 1947 г. (75 г.) Бомбай, Индия
Професия	писател, есеист
Националност	британец
Жанр	роман, разказ, есе
Направление	магически реализъм, постколониализъм
Известни творби	„Среднощни деца“ (1981) „Сатанински строфи“ (1988)
Награди	Букър (1981)
Повлиян от Гюнтер Грас, Габриел Гарсия Маркес, Итало Калвино, Владимир Набоков, Джеймс Джойс, Хорхе Луис Борхес, Томас Пинчон, Михаил Булгаков, Франц Кафка, Сол Белоу
Повлиял на Зейди Смит, Таслима Насрим, Кристофър Хитчънс и др.
Съпруга	Клариса Люард (1976 – 1987) Мериън Уигинс (1988 – 1993) Елизабет Уест (1997 – 2004) Падма Лакшми (2004 – 2007)
Уебсайт	salmanrushdie.com Страница в IMDb
Салман Рушди в Общомедия