Самопризнание (роман)

„Самопризнание“ е криминален роман на Павел Вежинов, публикуван през 1973 година от издателство „Български писател“.

Самопризнание
Автор	Павел Вежинов
Първо издание	1973 г. България
Издателство	„Български писател“
Оригинален език	български
Жанр	криминален роман
Вид	роман
Страници	140

Сюжет

Малкото момче Филип се прибира един ден вкъщи след кино и намира майка си убита, сложена на леглото в спалнята. Тича веднага при съседката, която първо не вярва, а после звъни на милицията. Започва разследване на младия инспектор Ралчев, разпитани са всички близки и познати на убитата. Има две сестри, стари моми, които твърдят, че убиецът е мъжа ѝ. След като е извикан на разпит, той прави самопризнание с довода, че му е изневерявала, но нещо не дава спокойствие на шефа и разследващия му подчинен Димов. Роза – дъщеря им, от 1 година не живее в дома на родителите си, а с мъжа си, съсипана е. Назначават служебен защитник против волята на обвиняемия Стефан – млад адвокат, току-що завършил, който не буди доверие с вида си. Въпреки че в началото отказва да защитава този на пръв поглед безнадежден случай, се съгласява, срещат се и в залата, в която говорят Стефан заявява, че не той е убил жена си, а е направил самопризнанието, защото е бил отчаян от живота, изневерите и от това, че тя никога не го е обичала, а се е омъжила за него, защото е била много красива и се е страхувала, че ще остане стара мома. Младият съдебен защитник е окрилен от възможността кариерата му да започне с такъв заплетен случай, но Стефан отказва категорично защита и добър адвокат – този му се полага по закон и не може да го откаже. Младокът започва собствено разследване на случая, въпреки самопризнанието.

Започва делото, Стефан отрича първоначалните самопризнания и заявява, че е невинен. Младият адвокат доказва много убедително невинността на клиента си. Стефан е оправдан, младият адвокат е доволен, но истинският убиец още не е разкрит и разследването продължава с разпити на любовника на Антония, Роза дъщерята и всички останали. Само Стефан продължава мълчанието си. Делото се ревизира, изникват нови факти и доказателства. Антония е била любовница на богат ювелир преди години – той заминава за Швейцария, но не може да си вземе богатствата с него и оставя на нея да съхранява зелена касетка със скъпоценности и долари. Тя преподава френски език на сина му, но е много честна и след като ювелира умира внезапно, тя продължава да пази касетката за нейния законен наследник, тоест за сина на ювелира. Тя е честна жена. Но един ден зет ѝ – Андрей, съпруг на Роза разбира за това скрито богатство, прави план как да го задигне и един ден пристъпва към действие. Но е хванат от Антония на местопрестъплението, не е имал идея да я убива, но се е наложило. В същия момент Стефан се прибира, и в миг на умопомрачение му помага да заличат уликите. Признава си пред съда, защото се страхува как ще реагира дъщеря му Роза, че съпругът ѝ е убил майка ѝ. При разпитите, малкият Филип казва, че именно батко му Андрей му е дал пари за кино във фаталния ден и така събитията малко по малко се навързват до откриване на истинския убиец, а Стефан, който първоначално поема цялата вина, се оказва, че прикрива истинския убиец в името на спокойствието на дъщеря си.

Край на разкриващата сюжета част.