Самос (на гръцки: Σαμός; на турски език Sisam) е гръцки остров в източната част на Егейско море, в непосредствена близост (протока Самос 1,6 km) до турския бряг на Мала Азия. (Според някои източници островът се числи в архипелага Южни Споради).

Самос
Σαμός
Карта
МестоположениеЮжни Споради
Страна Гърция
АкваторияЕгейско море
Площ477,395 km²
Население32 977 души (2011[1])
69,1 души/km²
Най-висока точка1434 m н.в.
37.75° с. ш. 26.8333° и. д.
Местоположение в Гърция
Самос в Общомедия
Остров Самос, сниман от космоса

География

редактиране

На запад протока Фурни (18 km) го отделя от остров Икария. Югозападно от него са разположени групата острови Фурни (Фурни, Тименаки, Агиос Минас и др.). Площта на острова е 477 km², дължина от запад на изток 43 km и ширина до 13 km. Бреговата линия е слабо разчленена с изключение на югоизточното, източното и североизточното крайбрежие, където в сушата се вдават заливите Маратокампо, Тригани, Вати и др. Релефът е предимно планински, с най-висок връх Керкис (1434 m), издигащ се в западната му част. Покрай брега са разположени малки крайбрежни равнинни участъци, а във вътрешността – плодородни долини. Изграден е предимно от варовици и кристалинни скали. Разработват се находища на боксит и мрамор. Климатът е типичен средиземноморски. Склоновете са обрасли с маквиси и малки борови горички. Въпреки че релефът е главно планински, на острова се отглеждат цитрусови култури, тютюн, добива се мед, зехтин. Прочут е със своето мускатово вино, сушени смокини и бадеми. Главен град и пристанище е град Самос, разположен на залива Вати. През 2011 г. населението на острова е наброявало близо 33 хил. души.[2]

Историческа справка

редактиране

В Античността островът е бил център на егейската култура. Древните му обитатели – племената лелеги и карийци – в началото на 1-вото хилядолетие пр.н.е. са прогонени от йонийците. От 8. век пр.н.е. Самос става търговско-занаятчийски полис и през втората половина на 6. век пр.н.е. по време на тиранина Поликрат достига своя разцвет. Родина е на великите философи Питагор, Мелис и Епикур, както и на астронома Аристарх Самоски. Тук се е намирал Херайонът – едно от най-старите и важни светилища на Хера. От 3. век пр.н.е. последователно влиза в състава на Македония, Пергам, Рим и Византия. След това за определени периоди е под властта на Генуа и Венеция, а от средата на 16. век – на Османската империя. Между 1834 и 1912 година Самос е автономно княжество в рамките на Османската империя, като първият му княз до 1850 е българинът Стефан Богориди. През 1842 г. на острова е заточен Георги Мамарчев, където и умира през 1846 г. В резултат на Балканските войни 1912 – 13 г. по Букурещкия мирен договор от 1913 г. островът е присъединен към Гърция.[2]

Източници

редактиране