Самотраки

Самотраки
Страна	Гърция
Област	Източна Македония и Тракия
Област	Еврос
Дем	Самотраки
Площ	178 km²
Население	2859 души (2011); 16,1 души/km²
Кмет	Vitsas Athanasios
Пощенски код	680 01
МПС код	EB
Municipal code	1308
Официален сайт	samothraki.gr
	Самотраки в Общомедия

Самотраки Σαμοθράκη
	Изглед към острова
Страна	Гърция
Адм. единица	Еврос
Акватория	Егейско море
Площ	177,977 km²
Население	2859 души (2011); 16,1 души/km²
Най-висока точка	1611 m н.в.
	Местоположение в Гърция Координати: 40°27′00″ с. ш. 25°34′59.99″ и. д. / 40.45° с. ш. 25.583333° и. д.
	Самотраки в Общомедия

Самотраки (на гръцки: Σαμοθράκη) е остров в Гърция в североизточната част на Егейско море.

ЕтимологияРедактиране

Името на острова означава „тракийски Самос“. Името на острова се превежда и като „високата Тракия“ – от старогръцки σάμος = висок.

ИсторияРедактиране

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

В древността островът е бил населен с тракийски племена и оттам идва и името му. Гърците се заселват към 7 в. пр.н.е. Тук е имало светилище на Великите богове, известно със своите религиозни мистерии, сходни на Елевзинските мистерии.

По време на Втората световна война (1941 – 1944) на Самотраки има българска администрация, също както и на съседния остров Тасос.

ГеографияРедактиране

Островът е разположен в крайната североизточна част на Егейско море между островите Лимнос (на 42 km на юг-югозапад), Имврос (на 24 km на юг-югоизток) и Тасос (на 60 km на запад-северозапад) и на 42 km на юг-югозапад от град Александруполис. Площта му е 178 km², а дължината от запад на изток – 21 km. Островът има овална форма, с дължина на бреговата линия 59 km, като от тях 35 km са плажове, предимно застлани с дребни камъни. В централната му част се издига планината Саос с най-висок връх Фенгари, 1611 m н. в. (от гр.φεγγάρι- Луна) (Името Фенгари означава „толкова висок, че скрива Луната“. За Саос Омир казва, че там стоял Посейдон, за да гледа битките по време на Троянската война). Саос е шестата по височина планина на островите в Егейско море след Дирфи (1743 m н. в.) на Евбея и Кедрос (1777 m н. в.), Дикти (2148 m н. в.), Лефка Ори (2453 m н. в.) и Ида (2456 m н. в.) на Крит. Изграден е основно от гнайси, амфиболити и мрамори. В подножито на планината бликат няколко минерални извора. Големи части от острова са покрити със средиземноморска храстова растителност, а тук-таме се срещат и малки дъбови горички. Основен поминък на населението са отглеждането на маслини, развъждането на кози и риболов, а през последните години и туризъм.^[1]

Главният град на острова се нарича Хора (от гръцки „селище“) както други главни селища по гръцките острови. Носи още името Самотраки. До края на XIX в. Хора е било единственото селище на острова и е притежавало почти цялата обработваема земя с изключение на няколко малки части, собственост на Светогорски манастири. През лятото населението се е пръскало по полето за земеделска работа във временни жилища, които по-късно прерастват в днешните селища.

Селищата на острова към 1928 г. според Д. Яранов са 8 – главното Хора и седем колибарски села – Лакома, Алоня, Ксиропотамос, Курмети (Св. Илия), Камариотиса (бившия островен пристан), Палеополис (при развалините на праисторическото селище), Макрилиес. Заедно те наброяват 3866 души^[2]:

**Селища на острова към 1928 г.**
селище	жители
Хора	2055
Лакома	497
Алоня	459
Ксиропотамос	331
Курмети	184
Камариотиса	149
Палеополис	97
Макрилиес	94

Главният курорт на острова се нарича Терма и се използвал още от римски времена. Самотраки се намира в префектура Еврос. Намира се на няколко километра от морската граница между Турция и Гърция.

Населението е около 2300. Според последните данни постоянните жители са 3083 души.

Между залива Камариотисас на Самотраки и Александруполис се движи ферибот, друг свързва острова с Кавала, а има връзки и с Лаврио и с останалите острови в Егейско море. Икономиката на Самотраки се базира на приходите от туризма и риболова.

ЗабележителностиРедактиране

Нике от Самотраки

Чернофигурно пелике от музея в Самотраки

В Археологическия музей има много находки, намерени в светилището, както и копие на известната статуя Нике от Самотраки (Победата, Виктория) (висока 2,75 м), чийто оригинал стои в Лувъра, също намерена на територията на светилището. Архитектурни паметници, открити при разкопките, са: скални олтари (2-ро хилядолетие пр.н.е.), Анакторон (храм за посвещение в ниската степен на мистерията, датиран от около 500 г. пр.н.е), Хиерон (или така наречения „Нов храм“, използван за посвещение във висшата степен на мистериите, датиран от около 300 – до 150 г. пр.н.е.), т. нар. „Зала на хоровите танци“, съкровищница, Олтарен двор, „Ротондата на Арсиное“, кръгово пространство с каменни седалки от V в. пр.н.е., пропилеи (параден вход към храма)(от около 340 г. пр.н.е.), битови сгради, некропол.

Демови секцииРедактиране

Външни препраткиРедактиране

Галерия със снимки от Самотраки
((el)) Официален сайт
((en)) Сайт за Самотраки Архив на оригинала от 2020-08-08 в Wayback Machine.
((en)) Самотраки
((en)) Самотраки стаи^{[неработеща препратка]}

ИзточнициРедактиране

↑ ((ru)) «Большая Советская Энциклопедия» – Самотраки, т. 22, стр. 549
↑ Яранов, Димитър. Срѣдиземноморскитѣ земи. Географски очеркъ. Т. трета часть. София, Придворна печатница, 1941. с. 76. (на български)

[bse-1] ((ru)) «Большая Советская Энциклопедия» – Самотраки, т. 22, стр. 549

[2] Яранов, Димитър. Срѣдиземноморскитѣ земи. Географски очеркъ. Т. трета часть. София, Придворна печатница, 1941. с. 76. (на български)

[1]

[2]