Самотраки
Самотраки (на гръцки: Σαμοθράκη) е остров в Гърция в североизточната част на Егейско море.
| Самотраки Σαμοθράκη | |
|---|---|
 Изглед към острова | |
 | |
| Страна |  Гърция |
| Адм. единица | Еврос |
| Акватория | Егейско море |
| Площ | 177,977 km² |
| Население | 2859 души (2011) 16,1 души/km² |
| Най-висока точка | 1611 m н.в. |
  Местоположение в Гърция | |
| Самотраки в Общомедия | |
| Самотраки | |
|---|---|
 | |
 | |
| Страна | Гърция |
| Област | Източна Македония и Тракия |
| Област | Еврос |
| Дем | Самотраки |
| Площ | 178 km² |
| Население | 2859 души (2011) 16,1 души/km² |
| Кмет | Vitsas Athanasios |
| Пощенски код | 680 01 |
| МПС код | EB |
| Municipal code | 1308 |
| Официален сайт | samothraki.gr |
| Самотраки в Общомедия | |
ЕтимологияРедактиране
Името на острова означава „тракийски Самос“. Името на острова се превежда и като „високата Тракия“ – от старогръцки σάμος = висок.
ИсторияРедактиране
В древността островът е бил населен с тракийски племена и оттам идва и името му. Гърците се заселват към 7 в. пр.н.е. Тук е имало светилище на Великите богове, известно със своите религиозни мистерии, сходни на Елевзинските мистерии.
По време на Втората световна война (1941 – 1944) на Самотраки има българска администрация, също както и на съседния остров Тасос.
ГеографияРедактиране
Островът е разположен в крайната североизточна част на Егейско море между островите Лимнос (на 42 km на юг-югозапад), Имврос (на 24 km на юг-югоизток) и Тасос (на 60 km на запад-северозапад) и на 42 km на юг-югозапад от град Александруполис. Площта му е 178 km², а дължината от запад на изток – 21 km. Островът има овална форма, с дължина на бреговата линия 59 km, като от тях 35 km са плажове, предимно застлани с дребни камъни. В централната му част се издига планината Саос с най-висок връх Фенгари, 1611 m н. в. (от гр.φεγγάρι- Луна) (Името Фенгари означава „толкова висок, че скрива Луната“. За Саос Омир казва, че там стоял Посейдон, за да гледа битките по време на Троянската война). Саос е шестата по височина планина на островите в Егейско море след Дирфи (1743 m н. в.) на Евбея и Кедрос (1777 m н. в.), Дикти (2148 m н. в.), Лефка Ори (2453 m н. в.) и Ида (2456 m н. в.) на Крит. Изграден е основно от гнайси, амфиболити и мрамори. В подножито на планината бликат няколко минерални извора. Големи части от острова са покрити със средиземноморска храстова растителност, а тук-таме се срещат и малки дъбови горички. Основен поминък на населението са отглеждането на маслини, развъждането на кози и риболов, а през последните години и туризъм.[1]
Главният град на острова се нарича Хора (от гръцки „селище“) както други главни селища по гръцките острови. Носи още името Самотраки. До края на XIX в. Хора е било единственото селище на острова и е притежавало почти цялата обработваема земя с изключение на няколко малки части, собственост на Светогорски манастири. През лятото населението се е пръскало по полето за земеделска работа във временни жилища, които по-късно прерастват в днешните селища.
Селищата на острова към 1928 г. според Д. Яранов са 8 – главното Хора и седем колибарски села – Лакома, Алоня, Ксиропотамос, Курмети (Св. Илия), Камариотиса (бившия островен пристан), Палеополис (при развалините на праисторическото селище), Макрилиес. Заедно те наброяват 3866 души[2]:
| селище | жители |
|---|---|
| Хора | 2055 |
| Лакома | 497 |
| Алоня | 459 |
| Ксиропотамос | 331 |
| Курмети | 184 |
| Камариотиса | 149 |
| Палеополис | 97 |
| Макрилиес | 94 |
Главният курорт на острова се нарича Терма и се използвал още от римски времена. Самотраки се намира в префектура Еврос. Намира се на няколко километра от морската граница между Турция и Гърция.
Населението е около 2300. Според последните данни постоянните жители са 3083 души.
Между залива Камариотисас на Самотраки и Александруполис се движи ферибот, друг свързва острова с Кавала, а има връзки и с Лаврио и с останалите острови в Егейско море. Икономиката на Самотраки се базира на приходите от туризма и риболова.
ЗабележителностиРедактиране
В Археологическия музей има много находки, намерени в светилището, както и копие на известната статуя Нике от Самотраки (Победата, Виктория) (висока 2,75 м), чийто оригинал стои в Лувъра, също намерена на територията на светилището. Архитектурни паметници, открити при разкопките, са: скални олтари (2-ро хилядолетие пр.н.е.), Анакторон (храм за посвещение в ниската степен на мистерията, датиран от около 500 г. пр.н.е), Хиерон (или така наречения „Нов храм“, използван за посвещение във висшата степен на мистериите, датиран от около 300 – до 150 г. пр.н.е.), т. нар. „Зала на хоровите танци“, съкровищница, Олтарен двор, „Ротондата на Арсиное“, кръгово пространство с каменни седалки от V в. пр.н.е., пропилеи (параден вход към храма)(от около 340 г. пр.н.е.), битови сгради, некропол.
Демови секцииРедактиране
Външни препраткиРедактиране
- Галерия със снимки от Самотраки
- ((el)) Официален сайт
- ((en)) Сайт за Самотраки Архив на оригинала от 2020-08-08 в Wayback Machine.
- ((en)) Самотраки
- ((en)) Самотраки стаи[неработеща препратка]
ИзточнициРедактиране
- ↑ ((ru)) «Большая Советская Энциклопедия» – Самотраки, т. 22, стр. 549
- ↑ Яранов, Димитър. Срѣдиземноморскитѣ земи. Географски очеркъ. Т. трета часть. София, Придворна печатница, 1941. с. 76. (на български)