Самотраки (на гръцки: Σαμοθράκη) е остров в Гърция в североизточната част на Егейско море.

Самотраки
Σαμοθράκη
Samothraki island.jpg
Изглед към острова
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Адм. единица Еврос
Акватория Егейско море
Площ 177,977 km²
Население 2859 души (2011)
16,1 души/km²
Най-висока точка 1611 m н.в.
Greece relief location map.jpg
40.45° с. ш. 25.5833° и. д.
Местоположение в Гърция
Самотраки в Общомедия
Самотраки
20020800 Chora Samothrace island Thrace Greece.jpg
Страна Гърция
Област Източна Македония и Тракия
Област Еврос
Дем Самотраки
Площ 178 km²
Население 2859 души (2011)
16,1 души/km²
Кмет Vitsas Athanasios
Пощенски код 680 01
МПС код EB
Municipal code 1308
Официален сайт samothraki.gr
Самотраки в Общомедия

ЕтимологияРедактиране

Името на острова означава „тракийски Самос“. Името на острова се превежда и като „високата Тракия“ – от старогръцки σάμος = висок.

ИсторияРедактиране

В древността островът е бил населен с тракийски племена и оттам идва и името му. Гърците се заселват към 7 в. пр.н.е. Тук е имало светилище на Великите богове, известно със своите религиозни мистерии, сходни на Елевзинските мистерии.

По време на Втората световна война (1941 – 1944) на Самотраки има българска администрация, също както и на съседния остров Тасос.

ГеографияРедактиране

Островът е разположен в крайната североизточна част на Егейско море между островите Лимнос (на 42 km на юг-югозапад), Имврос (на 24 km на юг-югоизток) и Тасос (на 60 km на запад-северозапад) и на 42 km на юг-югозапад от град Александруполис. Площта му е 178 km², а дължината от запад на изток – 21 km. Островът има овална форма, с дължина на бреговата линия 59 km, като от тях 35 km са плажове, предимно застлани с дребни камъни. В централната му част се издига планината Саос с най-висок връх Фенгари, 1611 m н. в. (от гр.φεγγάρι- Луна) (Името Фенгари означава „толкова висок, че скрива Луната“. За Саос Омир казва, че там стоял Посейдон, за да гледа битките по време на Троянската война). Саос е шестата по височина планина на островите в Егейско море след Дирфи (1743 m н. в.) на Евбея и Кедрос (1777 m н. в.), Дикти (2148 m н. в.), Лефка Ори (2453 m н. в.) и Ида (2456 m н. в.) на Крит. Изграден е основно от гнайси, амфиболити и мрамори. В подножито на планината бликат няколко минерални извора. Големи части от острова са покрити със средиземноморска храстова растителност, а тук-таме се срещат и малки дъбови горички. Основен поминък на населението са отглеждането на маслини, развъждането на кози и риболов, а през последните години и туризъм.[1]

Главният град на острова се нарича също Самотраки, наричан както други главни селища по гръцките острови Хора. Главният курорт на острова се нарича Терма и се използвал още от римски времена. Самотраки се намира в префектура Еврос. Намира се на няколко километра от морската граница между Турция и Гърция.

Населението е около 2300. Според последните данни постоянните жители са 3083 души.

Между залива Камариотисас на Самотраки и Александруполис се движи ферибот, друг свързва острова с Кавала, а има връзки и с Лаврио и с останалите острови в Егейско море. Икономиката на Самотраки се базира на приходите от туризма и риболова.

ЗабележителностиРедактиране

 
Нике от Самотраки

В Археологическия музей има много находки, намерени в светилището, както и копие на известната статуя Нике от Самотраки (Победата, Виктория) (висока 2,75 м), чийто оригинал стои в Лувъра, също намерена на територията на светилището. Архитектурни паметници, открити при разкопките, са: скални олтари (2-ро хилядолетие пр.н.е.), Анакторон (храм за посвещение в ниската степен на мистерията, датиран от около 500 г. пр.н.е), Хиерон (или така наречения „Нов храм“, използван за посвещение във висшата степен на мистериите, датиран от около 300 – до 150 г. пр.н.е.), т. нар. „Зала на хоровите танци“, съкровищница, Олтарен двор, „Ротондата на Арсиное“, кръгово пространство с каменни седалки от V в. пр.н.е., пропилеи (параден вход към храма)(от около 340 г. пр.н.е.), битови сгради, некропол.

Демови секцииРедактиране

Външни препраткиРедактиране

ИзточнициРедактиране