Самуилово (област Благоевград)

Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Самуилово.

Самуѝлово е село в Югозападна България, в община Петрич, област Благоевград. До 1935 година селото носи името Димидово.

Самуилово
Белата чешма – символ на селото
Белата чешма – символ на селото
Общи данни
Население 878 души[1] (15 юни 2020 г.)
73,3 души/km²
Землище 11 979 km²
Надм. височина 513 m
Пощ. код 2879
Тел. код 07423
МПС код Е
ЕКАТТЕ 65293
Администрация
Държава България
Област Благоевград
Община
   кмет
Петрич
Димитър Бръчков
(ГЕРБ)
Кметство
   кмет
Самуилово
Кирил Стоянов
(ДГ, НДСВ)
Самуилово в Общомедия

ГеографияРедактиране

Село Самуилово се намира в полупланински район, в северното подножие на планина БеласицаПодгорието). Отстои на около 12 километра западно от общинския център Петрич. Съседни села са Коларово и Камена. Климатът е преходносредиземноморски с летен минимум и зимен максимум на валежите (средна годишна валежна сума около 720 мм). Северно край землището на селото тече река Струмешница. Почвите са предимно делувиално-ливадни и песъчливи. Населението нараства от естествен прираст. Самуилово е един от удобните изходни пунктове за планинския първенец на Беласица – връх Радомир и високите части на планината. От селото до местността и хижа Лопово води 14 километров макадамов път.

ИсторияРедактиране

Село Самуилово има богата древна история. В местността Герковец са открити останки от антично селище от римската епоха. В местността Кюмлуко се намират останки от средновековно поселение.

За първи път селото се споменава в османски регистър от 1570 година, под името Демидово. В същата година в него живеят 39 християнски домакинства и 4 мюсюлмански.[2] Според друг регистър от 1664 – 1665 година в селото живеят едва 7 християнски домакинства.

Вероятно към началото на 30-те години на XIX век българското население е прогонено и на негово място се заселват турски семейства емигрирали от Сърбия и Гърция.[3] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Димидово (Dimidovo) е посочено като село със 70 домакинства със 144 жители мюсюлмани.[4] Към края на XIX век според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) Демидово има 350 жители, всички турци.[5]

След Балканските войни от 1912 – 1913 година селото е присъединено към България. Турското му население се изселва и на негово се заселват българи-бежанци от Егейска Македония (предимно от селата Горни Порой, Долни Порой и Липош, Демирхисарско и град Кукуш), Струмишко и планинци от Огражден планина. По времето на Първата световна война в землището на селото квартирува Шеста пехотна бдинска дивизия, която през 1916 година изгражда възпоменателна чешма-паметник, известна днес под името Белата чешма.

В землището на селото в планина Беласица се намира проходът Демир капия, където на 19 октомври 1925 година започва известният в историята Петрички инцидент.

Обществени институцииРедактиране

  • Основно училище „Антон Попов“ – закрито 2016 година
  • Читалище „Антон Попов“

Културни и природни забележителностиРедактиране

  • Храм „Свето Успение Богородично“
  • Парк „Белата чешма“

Редовни събитияРедактиране

ЛичностиРедактиране

 
Серафим Бързаков
Свързани със Самуилово
Починали в Самуилово

Външни препраткиРедактиране

БележкиРедактиране

  1. www.grao.bg.
  2. Турски документи за историјата на македонскиот народ. Опширни пописни дефтери од XVI век за Кустендилскиот санųак, Т.V/3, Скопје, 1982, стр.636 – 638
  3. Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 226.
  4. Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 150 – 151.
  5. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 187.
  6. Книга в памет на Федя Яков