Самуил (село)

Самуил
	Самуил Координати: 43°31′00″ с. ш. 26°45′00″ и. д. / 43.516667° с. ш. 26.75° и. д. Самуил
Общи данни
Население	2723 души (15 юни 2020 г.); 198 души/km²
Землище	13,731 km²
Надм. височина	501±1 m
Пощ. код	7454
Тел. код	08477
МПС код	РР
ЕКАТТЕ	65276
Администрация
Държава	България
Област	Разград
Община; – кмет	Самуил; Джевдет Азис; (ДПС)
	Самуил в Общомедия

Вижте пояснителната страница за други значения на Самуил.

Самуѝл е село в Североизточна България.

4-ти селскостопански културен и национален събор, 28 – 29 август 1938 г., гр. Варна. Групов портрет на участниците от общините Побит камък, Разград и гара Самуил.

Административен център на община Самуил, област Разград и важен жп възел.

ГеографияРедактиране

Селото е разположено в Лудогорското плато сред Самуилските възвишения. През него преминава Железопътна линия 9, Републикански път III-2005 и река Война. В Самуил живеят българи, турци и цигани.

Старо име на селото – Ашиклар (Ъшъклар). С построяването на жп линията Варна – Русе през 1866 – 1867 г., малкото дотогава селище Ъшъклар се превръща в гара с голямо значение за околността. А първите му заселници са били гръцки търговци и жътвари.^{[източник? (Поискан преди 37 дни)]} След Освобождението вече се заселват много българи тук. От 1896 г. са налице сведения за некачествено администриране на ЖП-линията, довело да застояване на стоки на Ишикларската гара.^[2]

По-късно започва и строежа на първата републиканска жп линия, за градовете Исперих, Дулово и Силистра (първоначално е построена само до Дулово, по-нататък във времето е продължена до Силистра), което допълнително усилва значението на селото за региона, и икономическото му развитие. Така близките селца Хърсово, Голяма вода и Богданци се сдобиват със спирки по новопостроената жп линия, и тук пътниците могат да правят връзка с влаковете и в трите направления – Силистра, Варна и Русе.

Селото е преименувано на Самуил (гара Самуил) с МЗ № 2820/обн. 14 август 1934 г.

СтопанствоРедактиране

Основна икономическа роля за града и общината играе транспортната му инфраструктура. С приблизително 54% от площите в общината, засети със зърнени култури, водещ отрасъл е селското стопанство. Добивите от пшеница и ечемик са над средните за страната^[3].

Водещи предприятия в селото и общината са техните вагоноремонтен завод, предприятие за преработка на растително олио, маслобойна, мелничен цех и млекопреработвателни предприятия. Приоритети за развитие на общината са подобряване на инфраструктурата, инвестиции в селското стопанство и качеството на живот в общината.

РелигииРедактиране

Религиите, изповядвани в Самуил, са източноправославно християнство и ислям.

Културни и природни забележителностиРедактиране

Статуята на патрона на селото Цар Самуил, разположена в центъра на селото близо до гарата.
Гора „Колчакова кория“^[4].

Редовни събитияРедактиране

Пазарен ден за Самуил е събота. В селото се провежда и ежегоден панаир, който е през първата седмица на септември^[5].

ЛичностиРедактиране

Родени в Самуил

Васил Карадимов (р. 1937), български художник
Гюнер Тахир (р. 1961), бивш политик от ДПС
Даут Осман (р. 1956), политик от ДПС

Работили в Самуил

Аничка Бочева (1933 – 2012), българска хореографка
Христо Килифаревски (1875 – 1973), български биолог
Върбан Килифарски (1879 – 1923), български анархист

Външни препраткиРедактиране

ИзточнициРедактиране

Тази статия за селище в България все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.

[wikidata-aecd8b807b919ca389c472cb3419990f609ed936-v3-1] www.grao.bg.

[2] Свободен гражданин - седмичен вестник, орган на Варненското либерално бюро / Ред. Коста Ранков, бр. 10, 02 октомври 1896 год, стр. 3

[3] rz.government.bg

[4] ranica.eu

[5] strannik.bg

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]