Самуил (село)

село в България
Вижте пояснителната страница за други значения на Самуил.

Самуѝл е село в Североизточна България, област Разград, административен център на община Самуил, железопътен възел.

Самуил
Общи данни
Население1532 души[1] (15 декември 2023 г.)
112 души/km²
Землище13,731 km²
Надм. височина501 m
Пощ. код7454
Тел. код08477
МПС кодРР
ЕКАТТЕ65276
Администрация
ДържаваБългария
ОбластРазград
Община
   кмет
Самуил
Джевдет Азис
(ДПС; 2019)
Самуил в Общомедия
IV селскостопански, културен и национален събор, 28 – 29 август 1938 г., гр. Варна. Групов портрет на участниците от общините Побит камък, Разград и Гара Самуил.

География редактиране

Селото е разположено в Лудогорското плато сред Самуилските възвишения. През него преминава Железопътна линия 9, Републикански път III-2005 и река Война. В Самуил живеят българи, турци и цигани.

История редактиране

Имена

В чест на цар Самуил село Ашиклар е преименувано на Самуил (а гаровото село става Гара Самуил)[2] с МЗ № 2820, обн. 14 август 1934 г.

Гаровото село Гара Самуил и село Самуил се сливат под името Самуил (като тяхната община Гара Самуил се преименува на Самуил) на 17.12.1955 г. [2]

Железница

С построяването на железопътната линия Варна – Русе през 1866 – 1867 г. малкото дотогава селище получава гара с голямо значение за околността. След Освобождението там се заселват много българи. В-к „Свободен гражданин“ съобщава за за некачествено ползване на железопътната линия, довело да застояване на стоки на Ишикларската гара през 1896 г.[3] Възниква гарово селище.

След световните войни започва строежът на първата републиканска жп линия, като свързва гарата с градовете Исперих (1948), Дулово (1960), Алфатар (1969) и Силистра (1974). Тази линия допълнително усилва значението на селото за региона и икономическото му развитие. Така близките села Хърсово, Голяма вода и Богданци се сдобиват със спирки по новопостроената линия, а на гара Самуил се прави връзка с влаковете в 3 направления – Силистра, Варна и Русе.

Стопанство редактиране

Основна икономическа роля за селото и общината играе транспортната инфраструктура.

Водещ отрасъл е селското стопанство с приблизително 54 % от площите в общината, засети със зърнени култури. Добивите от пшеница и ечемик са над средните за страната[4].

Водещи предприятия в селото и общината са: вагоноремонтен завод, предприятие за преработка на растително олио, маслобойна, мелничен цех и млекопреработвателни предприятия.

Приоритети за развитие на общината са подобряване на инфраструктурата, инвестиции в селското стопанство и качеството на живот в общината.

Религия редактиране

Религиите, изповядвани в Самуил, са източноправославно християнство и ислям.

Забележителности редактиране

  • Статуя на патрона на селото цар Самуил, разположена в центъра на селото близо до гарата.
  • Гора Колчакова кория[5].

Събития редактиране

В селото се провежда ежегоден панаир, който е през първата седмица на септември[6].

Пазарен ден за Самуил е събота.

Личности редактиране

Родени в Самуил

Работили в Самуил

Външни препратки редактиране

Източници редактиране

  1. www.grao.bg
  2. а б Справка за промени в наименованието, вида или административно-териториалната принадлежност на населено място / Самуил (кодове: 18592 за гара Самуил, 65276 за Самуил), Национален регистър на населените места (в сайта на Националния статистически институт, София), 30.12.2022 г.
  3. „Свободен гражданин“, седмичен вестник, орган на Варненското либерално бюро, ред. Коста Ранков, стр. 3, бр. 10, 02.10.1896 г.
  4. rz.government.bg // Архивиран от оригинала на 2019-07-07. Посетен на 2018-10-04.
  5. Колчаковска кория, ranica.eu
  6. Събор на село Самуил, strannik.bg