Сантиментално пътешествие из Франция и Италия

„Сантиментално пътешествие из Франция и Италия“ е роман на Лорънс Стърн, написан и публикуван през 1768 г., малко преди смъртта на Стърн. През 1765 г. Стърн пътешества през Франция и Италия и стига на юг до Неапол. След завръщането си решава да опише видяното от сантиментална гледна точка. Романът може да се разглежда като възможен епилог на недовършената му работа „Животът и мненията на Тристрам Шанди, джентълмен“, а също и като реакция на несатнтименталното описание по същата тема, направено от Тобиас Смолет. Стърн среща Смолет в Италия и го изобразява в романа си като сприхав и постоянно мърморещ герой (Smelfungus).[1]

Сантиментално пътешествие из Франция и Италия
A Sentimental Journey Through France and Italy
АвторЛорънс Стърн
Първо издание1768 г.
 Великобритания
ИздателствоТ. Бекет и П. А. Де Хонд
Оригинален езиканглийски
Жанрсантиментален роман, пътеписна литература
Видроман
Страници283, в два тома
Издателство в БългарияНародна култура (1981)
ПреводачЙордан Костурков

Романът е изключително популярен и влиятелен и спомага за утвърждаването на пътеписа като водещ жанр през втората половина на XVIII век. За разлика от предишни описания на пътешествия из Европа, които наблягат на класическото образование и използват безпристрастна гледна точка, „Сантиментално пътешествие из Франция и Италия“ подчертава субективните възприятия, дискутира личния вкус и настроенията, дава предимство на нравите и морала над класическите образци. След 1770 г. пътеписи започват да публикуват и жени, като техните творби са преидмно сантиментални. Сантиментът се превръща в предпочитан стил и сред онези, които изразяват нестандартни възгледи, включително политически радикализъм.

Книгата разказва различни случки с главния герой, обикновено от любовен характер, в серия от самостоятелни епизоди. Тя е не така ексцентрична и има по-елегантен стил от Тристрам Шанди и съвременните критици я приемат по-добре. Публикувана е на 27 февруари, а на 18 март Стърн умира.

Сюжет редактиране

Пътуването на Йорик започва в Кале, където се среща с монах, който събира дарения за неговия манастир. Йорик първоначално отказва да му даде каквото и да било, но по-късно съжалява за решението си. Той и монахът обменят кутиите си за енфие. Той наема двуколка, за да продължи пътуването си. Следващият град, който посещава, е Монтрьой, където наема служител, който да го придружава – млад мъж на име Ла Фльор.

По време на престоя си в Париж Йорик е уведомен, че полицията е взела паспорта му от хотела. Оказал се без паспорт във време, когато Англия е във война с Франция (Стърн пътува до Париж през януари 1762 г., преди края на Седемгодишната война), той рискува да бъде затворен в Бастилията. Йорик решава да отиде във Версай, където посещава Граф Дьо Б, за да си издейства паспорт. Когато Йорик забелязва, че графът чете „Хамлет“, той посочва с пръст името на Йорик, споменавайки, че е Йорик. Графът бързо му осигурява паспорт и Йорик остава доволен от бързото получаването на паспорта си.

Йорик се завръща в Париж и остава още няколко дни, преди да продължи пътуването си към Италия. По пътя той решава да посети Мария – героиня от предишния му роман „Тристрам Шанди“. Майка ѝ казва на Йорик, че Мария е покосена от скръб, откакто съпругът ѝ починал. Йорик утешава Мария, след което си тръгва.

След като преминава през Лион, Йорик отсяда в крайпътен хан. Тъй като има само една спалня, той е принуден да споделя стаята с непозната дама и камериерката ѝ („fille de chambre“). Йорик не успява да заспи и без да иска нарушава даденото обещание да мълчи, което води до спор с дамата. По време на объркването, Йорик случайно се хваща за нещо, принадлежащо на камериерката. Последният ред от романа гласи: „Когато протегнах ръката си, хванах камериерката за ...“, оставяйки читателя да тълкува края на изречението свободно.

Край на разкриващата сюжета част.

Продължение редактиране

Тъй като Стърн умира преди да успее да напише продължението, пише го дългогодишният му приятел Джон Хол-Стивънсън (Евгений в романа) и го озаглавява „Сантименталното пътешествие на Йорик продължава“. Уводът му съдържа кратка информация за живота и творчеството на Лорънс Стърн.

Герои редактиране

  • Пастор Йорик – един от най-безбожните свещеници, изключително влюбчив, постоянно влюбен в някоя жена
  • Монахът – вероятно около 65-годишен, с бледо, но проницателно лице, със слабо телосложение, с ръст – малко над средния
  • Мосю Десен – стопанинът на странноприемницата, в която пътешественикът е отседнал във Франция
  • Мадам дьо Л. – 26-годишна от Брюксел, естествено привлекателна, сдържано пряма, добре възпитана и благоразумна
  • Граф дьо Л. – брат на дамата
  • Стопанина
  • мадмоазел Жантон – дъщеря на стопанина
  • Ла Фльор (името идва от френските комедии) – слуга на пастор Йорик, млад, трудолюбив и доста ухажван от жените мъж, любимец на цял Монтрьой
  • Мадам дьо Рамбуйе
  • Граф дьо Биси
  • Възрастен офицер, напомнящ на Тобайъс Шанди (най-свидният му приятел, който обаче вече е починал)
  • Мария

Културно наследство редактиране

През 1980-те години американската писателка Елизабет Робин Пенъл и нейният съпруг Йозеф Пенел предприемат пътуване по маршрута на Стърн. Техните пътувания с двоен велосипед са описани в книгата „Нашето сантиментално пътешествие през Франция и Италия“ (1888).

Виктор Шкловски смята Стърн за един от най-важните му писателски предшественици и пише свое собствено „Сантиментално пътешествие: Мемоари“ 1917 – 1922.

На български редактиране

Сантиментално пътешествие из Франция и Италия. Превод от английски Йордан Костурков. София: Народна култура, 1981, 168 с. 2 изд. София: Сиела, 2012, 160 с.

Източници редактиране

  1. The Cambridge Guide to Literature in English. 3rd. Cambridge University Press, 2006. с. 1124.
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата A Sentimental Journey Through France and Italy в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​