Демократична република Сао Томе и Принсипи (на португалски: República Democrática de São Tomé e Príncipe) е малка островна държава в Гвинейския залив на запад от бреговете на Централна Африка. Страната има площ от около 1001 км² (остров Сао Томе 836, остров Принсипи – 128, други – 37 км²) и население от 187 хил. души, което я прави най-малката напълно суверенна държава (т.е. отвъд опеката на британската корона или друг подобен съюз). Двата острова се намират на 140 километра един от друг.

Демократична република Сао Томе и Принсипи
República Democrática de São Tomé e Príncipe
      
Девиз: Unidade, Disciplina, Trabalho
„Единство, дисциплина, работа“
Химн: Independência total
Местоположение на Сао Томе и Принсипи
Местоположение на Сао Томе и Принсипи
География и население
Площ1001 km²
(на 171-во място)
Водинезначителен%
Климатекваториален
СтолицаСао Томе
Най-голям градСао Томе
Официален език
Религия81,1% християнство
13,2% нерелигиозност
3,1% народна религия
2,4% други религии
Демонимсаотомеец
Население (2021)223 107[1]
(на 186-о място)
Население (2018)211 028
Гъстота на нас.204 души/km²
(на 69-о място)
Градско нас.74,4%
(на 60-о място)
Управление
Формаунитарна полупрезидентска република
ПрезидентКарлос Вила Нова
Министър-председателПатрис Тровоада
ОрганизацииООН, ОПЕД, АС
Законодат. властНационално събрание
История
Независимост
– обявена
от Португалия
12 юли 1975 г.
Икономика
БВП (ППС, 2019)720 млн. щ.д.
(на 186-о място)
БВП на човек (ППС)3313 щ.д.
(на 155-о място)
БВП (ном., 2019)423 млн. щ.д.
(на 180-о място)
БВП на човек (ном.)1943 щ.д.
(на 143-то място)
ИЧР (2021)0,618 (среден)
(на 138-о място)
Джини (2017)56,3 (висок)
Прод. на живота70,2 години
(на 126-о място)
Детска смъртност29,8/1000
(на 149-о място)
Грамотност87,9%
(на 118-о място)
ВалутаДобра (STN)
Други данни
Часова зонаGMT (UTC+0)
Формат на дататадд/мм/гггг
Автомобилно движениедясно
Код по ISOST
Интернет домейн.st
Телефонен код+239
ITU префиксS9A-S9Z
Официален сайтwww.gov.st
Сао Томе и Принсипи в Общомедия

Сао Томе и Принсипи е наречена на апостол Тома от португалските изследователи, които откриват островите на деня на апостола през 1471 година. Столица на държавата е град Сао Томе с население от 53 300 души. Градът притежава международно летище, пристанище и няколко предприятия от леката промишленост, в които се произвеждат строителни материали, сапуни и напитки.

География редактиране

 
Плаж на о-в Сао Томе

Разположение, геология, релеф редактиране

Територията на страната е съставена от два основни острова – по-големия Сао Томе и по-малкия Принсипи, разположени съответно на около 250 и 225 km северозападно от Габон. Най-малкият обитаем остров – Илиеу даш Ролаш (с площ 3 km²) е разположен точно на екватора. Има още 4 малки острова – Илиеу даш Кабраш, Илиеу де Сантана, Илиеу де Тиньозаш и Илиеу де Каросо. Геоложки са изградени предимно от базалти и са част от т.нар. камерунска вулканична линия, включваща още близките острови Анобон (на юг) и Биоко (на север, двата острова са част от Екватириална Гвинея), както и вулканът Камерун. Общата площ на страната е 1001 km². Бреговата линия е с дължина 260 km. релефът им е предимно планински, като много добре се окрояват съхранилите се древни вулкански конуси, с връх Пико де Сао Томе (2024 m), най-високата точка на страната. В кратерите на угасналите вулкани са разположени малки езера.[2]

Климат, флора, фауна редактиране

На Принсипи климатът е екваториален, постоянно влажен, а на Сао Томе – преходен от екваториален към тропичен с дъждовен (от октомври до май) и сух (от юни до септември) сезини. Средномесечните температури са от 23 до 27 °C. Като цяло максималните температури не надвишават 32°С. Във вътрешните части, където има планини и хълмове, средногодишната температура е 20 °C. Валежите са обилни, от 1000 mm/m² в северните равнинни местности до 5000 mm/m² в южните части. И двата острова са до голяма степен са заети с гъсти, влажни екваториални гори, които са обитавани от разнообразни животински видове, а устията на малките реки са обрасли с мангрови гори.[2]

Поради създаването на плантации обаче горите в крайбрежните низини са силно намалели. Нито на Сао Томе, нито на Принсипи има каквито и да било полезни изкопаеми. По-голямата част от почвите са неподходящи за обикновено поливно земеделие, но водите около островите са чисти и богати на риба. Кокосовите палми също са източник на прехрана. На Принсипи има малки обработваеми площи и бурни потоци.

Държавно устройство редактиране

Сао Томе и Принсипи е република. Ръководи се от президент, избиран за 5-годишен мандат. Законодателният орган е Националното събрание, състоящо се от 55 депутати. Изпълнителната власт се упражнява от Съвета на министрите.

Административно деление редактиране

Сао Томе и Принсипи е разделена на две провинции – провинция Сао Томе и провинция Принсипи.

Провинциите се разделени допълнително на окръзи, като общият брой на окръзите е 7 – 6 на провинция Сао Томе и 1 на провинция Принсипи.

История редактиране

Островите, дотогава ненаселени, са открити от португалския изследовател Фернао до По и колонизирани от португалците през 1471 г. Приема се, че остров Сао Томе е открит на 21 декември 1471 (ден на свети Тома), а на Принсипи – 17 януари 1472 (ден на Антоний Велики), макар да има разногласия сред историците относно годините. През 1493 е създадено първото селище на Сао Томе от Алваро Каминя по заповед на крал Жуау II. През 1500 по същия начин е основано селище и на Принсипи. Португалците създават захарни плантации и довеждат роби, евреи и престъпници, които да ги обработват. В резултат на това островите стават най-големите производители на захар в Африка. Развитието на захарни плантации в Западна Африка обаче оказва негативно влияние и икономиката на островите почва да запада. Около 1800 започва засяването на нови култури – кафе и какао. Оттогава Сао Томе и Принсипи е най-големият производител на какао в света. Плантациите обаче се оказват проблемни. В повечето случаи португалските земевладелци злоупотребяват с широките си правомощия и това довежда до недоволство от страна на работниците. През 1875 г. е отменено робството на Сао Томе и Принсипи, а в периода 1951 – 1972 г. островите са провинция на Португалия. През 1953 г. избухва въстание на работниците в плантациите срещу португалската власт, което приключва с клането край Батепа – 1000 души са убити от португалците. То полага началото на националистическото Движение за освобождението на Сао Томе и Принсипи. Страната извоюва независимостта си на 12 юли 1975 г.

Икономика редактиране

Страната има слабо развито селско стопанство. Основните експортни суровини са какао, банани, кафе, палмово масло и продуктите на хининовото дърво. Около 33% от територията на островите се обработва. Отглеждат се едър рогат добитък, свине, овце и кози. Сравнително добре развит е риболова и ловът на костенурки.

В Сао Томе и Принсипи има пътна мрежа от около 380 км шосета. Няма жп линии. Има едно летище, близо до столицата Сао Томе.

Население редактиране

Голяма част от населението води началото си от роби, докарани на островите от различни части на Африка, за да работят в плантациите със захарна тръстика и какао. Жителите на Сао Томе и Принсипи са около 160 000. Гъстотата е 159,8 ж./км² с естествен прираст 32. Етническият състав е предимно от саотомейци – 97,8%. Официалният език е португалски и местен криол (сантомейски). 41% от сантомейците са неграмотни. В резултат на продължилото дълго време португалско влияние 89,2% от населението са католици, повече от всяка една друга африканска страна.

Религия редактиране

Основни религиозни общности и изповедания на островите са Католицизъм, Евангелизъм и Църква на адвентистите от седмия ден, които църкви на свой ред поддържат тесни връзки с Португалия. Има незначително на брой, но бързо нарастващо население от мюсюлмани.

Култура редактиране

 
Танцьори в Сао Томе и Присини

Музика редактиране

Характерни за тази страна ритми са усуа и сокопе. Музиката в страната е силно повлияна от португалската музика.

Кухнята в Сао Томе и Принсипи е свързана с растенията, които виреят в страната. В тяхната традиционна кухня, се срещат следните култури: корени като маниока, плантани и банани.[3]

Източници редактиране

  • Справочник „Страните в света“ – 2002, изд. „Глория палас“ ООД, ISBN 954-90833-2-2

Външни препратки редактиране

Администрация

Новини

Общи

Икономика

Туризъм

Други

 
Портал
Портал „Африка“ съдържа още много статии, свързани с Африка.
Можете да се включите към Уикипроект „Африка“.