Саратовска област
Саратовска област е субект на Руската федерация, в състава на Приволжкия федерален окръг[1]. Площ 101 240 km2 (32-ро място по големина в Руската Федерация, 0,59% от нейната територия). Население на 1 януари 2018 г. 2 462 950 души (20-о място в Руската Федерация, 1,68% от нейното население). Административен център град Саратов. Разстояние от Москва до Саратов 858 km.
Саратовска област Саратовская область | |
Субект на Руската федерация | |
Саратовска област на картата на Русия | |
Страна | Русия |
---|---|
Адм. център | Саратов |
Площ | 101 240 km² |
Население | 2 462 950 души (2018) 24,3 души/km² |
Адм. център | Саратов |
Федерален окръг | Приволжки федерален окръг |
Губернатор | Павел Ипатов |
Часова зона | UTC +4 |
МПС код | 64 |
Официален сайт | saratov.gov.ru |
Саратовска област в Общомедия |
Историческа справка
редактиранеНай-старият руски град в областта е Саратов, основан през 1590 г. През 1605 г. градът е преместен на сегашното си местоположение. През 1780 г. за градове са утвърдени с императорски укази Аткарск, Балашов, Волск, Петровск (основан като укрепленеие през 1698 г.) и Хвалинск, а през 1835 г. – градовете Николаевск (от 1918 г. Пугачов) и Новоузенск. Останалите 10 град в областта се признати за такива през ХХ в.
През 1780 г. е образувано Саратовското наместничество, което през 1797 г. прераства в Саратовска губерния. На 21 май 1928 г. Саратовска губерния е разформирована и е образувана Нижневолжка област, която съществува до 11 юни същата година. На 11 юни 1927 г. Нижневолжка област е преименувана на Нижневолжки край, който съществува до 10 януари 1934 г. когато е преименуван на Саратовски край. С приемането на новата Конституция на СССР на 5 декември 1936 г. Саратовски край става Саратовска област.
Географска характеристика
редактиранеГеографско положение, граници, големина
редактиранеСаратовска област се намира в югоизточната част на Европейска Русия, в Приволжкия федерален окръг. На изток и югоизток граничи с Казахстан, на юг – с Волгоградска област, на запад – с Воронежка и Тамбовска област, а на север – с Пензенска, Уляновска и Самарска област. В тези си граници заема площ от 101 240 km2 (32-ро място по големина в Руската Федерация, 0,59% от нейната територия).[2]
Релеф
редактиранеСаратовска област е разположена в югоизточната част на Източноевропейската равнина, в долното течение на река Волга (Долното Поволжие). От реката се дели на две части: западна – дяснобрежна част и източна – лявобрежна (Заволжие). Значителна част от дяснобрежната част заема Приволжкото възвишение (височина до 370 m, максималната кота на областта), което е силно разчленено от оврази и долове, като гъстотата им достига 0,5 – 0,9 km/km2. В крайната западна част на областта се простира югоизточната периферия на Окско-Донската равнина. Заволжито е заето от съртова (слабохълмиста) равнина, а крайните югоизточни части попадат в северната периферия на Прикаспийската низина. По източната граница на областта с Казахстан се простират полегатите склонове на възвишението Общ Сърт.[2]
Климат
редактиранеКлиматът е континентален. Средна януарска температура от -11 °C на югозапад до -14 °C на североизток, средна юлска – от 20 °C на северозапад до 24 °C на югоизток. Годишната сума на валежите варира от 450 mm на северозапад до 250 mm на югоизток. Продължителността на вегетационния период (минимална денонощна температура 5 °C) от 127 дни на север до 150 дни на юг.[2]
Води
редактиранеПо територията на Саратовска област протичат 358 реки (с дължина над 10 km) с обща дължина 12 331 km и те принадлежат към три водосборни басейна: на Волга, Дон и безотточната област на Камъш-Самирските езера. От север-североизток на юг-югозапад на протежение от 420 km протича част от долното течение на река Волга с притоците си Малък Иргиз, Голям Иргиз, Терешка, Еруслан и др. В западната част на областта протичат реките Хопьор, Медведица и Иловля, леви притоци на Дон, а в южната част – реките Голям Узен и Малък Узен, вливащи се в Камъш-Самирските безотточни езера, разположени на територията на Казахстан.[3]
Най-гъста и разклонена е речната мрежа в западните части на областта, а на юг и югоизток тя намалява. За реките от басейните на Волга и Дон е характерно смесеното подхранване с преобладаване на снежното, а за тези в южните и югоизточните райони – изключително само снежно. Водният им режим се характеризира с високо пролетно пълноводие, устойчиво лятно-есенно маловодие, нарушавано от епизодични прииждания в резултат на поройни дъждове и ясно изразено зимно маловодие. Реките замръзват в средата или края на ноември, а се размразяват през април.[3]
В Саратовска област има над 7 хил. езера и изкуствени водоеми с обща площ около 2,6 хил.km2, като само 250 от тях са с площ по-голяма от 10 дка. Езерата са предимно крайречни, разположени по долините на големите реки. Най-голямото естествено езеро в Саратовска област е Наумовското езеро (2,3 km2) разположено в заливната тераса на река Голям Иргиз. Изкуствените водоеми са значително по-големи от естествените и най-големите са Саратовското и Волгоградското водохранилища на река Волга.[3]
Почви, растителност, животински свят
редактиранеНад 80% от територията на Саратовска област се намира в степната зона. Дяснобрежието и Заволжието (на север от долината на река Голям Иргиз) са покрити от черноземни почви (обикновени и южни), които заемат 52% от цялата площ. В останалата степна част на Заволжието са развити тъмнокафявите и кафявите почви (34%). По-голямата част от степните райони са земеделски усвоени. Северозападните части на областта попадат в лесостепната зона (15%) и са покрити с мощни излужени черноземни почви. На югоизток, в полупустинната зона (5%) са развити светлокафявите почви с петна от солончаци. По долините на реките са развити алувиално-ливадните почви с ливадна и дървесно-храстова растителност. Горите заемат 5% от територията на Саратовска област (липа, дъб, бреза и др.). Животинския свят е представен от различни видове гризачи (лалугер, полска мишка, скачаща мишка, хомяк), зайци, лисици, вълци. В горските райони се среща лос, а в степните дивата коза сайга. Аклиматизирани са ондатра, енотовидно куче, норка, петнист елен, бобър, дива свиня. Реките са богати на различни видове риби.[2]
Население
редактиранеНа 1 януари 2018 г. населението на Саратовска област наброява 2 462 950 души (20-о място в Руската Федерация, 1,68% от нейното население). Гъстота 24,33 души/km2. Градско население 75,7%. При преброяването на населението на Руската Федерация през 2010 г. етническият състав на областта е бил следния: руснаци 2 151 215 души (87,55%), казахи 76 007 (3,09%), татари 52 884 (2,15%), украинци 41 942 (1,71%), арменци 23 841 (0,97%), азербайджанци 14 868 (0,6%), чуваши 12 261 (0,5%), мордовци (10 917 (0,44%).
Административно-териториално деление
редактиранеВ административно-териториално отношение Саратовска област се дели на 4 областни градски окръга, 38 муниципални района, 28 града, в т.ч. 1 град с областно подчинение Саратов, 1 град Шихани[4] с особен статут и 16 града с районно подчинение и 25 селища от градски тип, в т.ч. 2 селища от градски тип с особен статут.
Административна единица | Площ (km2) |
Население (2018 г.) |
Административен център | Население (2018 г.) |
Разстояние до Саратов (в km) |
Други градове и сгт с районно подчинение |
---|---|---|---|---|---|---|
Областни градски окръзи | ||||||
І. Михайловски[4] | 19 | 2645 | сгт Михайловски | 2645 | 252 | |
ІІ. Саратов | 394 | 845 300 | гр. Саратов | 845 300 | ||
ІІІ. Светли[4] | 3 | 12 702 | сгт Светли | 12 702 | 36 | |
ІV. Шихани[4] | 10 | 5665 | гр. Шихани | 5665 | 130 | |
Муниципални райони | ||||||
1. Александрово-Гайски | 2699 | 15 735 | с. Александров Гай | 9728 | 280 | |
2. Аркадакски | 2237 | 22 572 | гр. Аркадак | 11 986 | 248 | |
3. Аткарски | 2683 | 40 421 | гр. Аткарск | 25 384 | 92 | |
4. Базарно-Карабулакски | 2294 | 28 883 | сгт Базарни Карабулак | 9641 | 102 | Свободни |
5. Балаковски | 3204 | 211 498 | гр. Балаково | 191 260 | 161 | |
6. Балашовски | 2925 | 107 155 | гр. Балашов | 77 391 | 226 | Пинеровка |
7. Балтайски | 1254 | 11 319 | с. Балтай | 3873 | 135 | |
8. Волски | 3840 | 89 695 | гр. Волск | 63 947 | 147 | Сенной |
9. Воскресенски | 1451 | 12 007 | с. Воскресенское | 3309 | 114 | |
10. Дергачевски | 4500 | 18 656 | сгт Дергачи | 7890 | 218 | |
11. Духовницки | 1978 | 11 799 | сгт Духовницкое | 5010 | 235 | |
12. Екатериновски | 3035 | 18 675 | сгт Екатериновка | 5974 | 145 | |
13. Ершовски | 4215 | 37 261 | гр. Ершов | 19 993 | 178 | |
14. Ивантеевски | 2048 | 13 813 | с. Ивантеевка | 6100 | 290 | |
15. Калинински | 3200 | 30 964 | гр. Калининск | 15 841 | 121 | |
16. Красноармейски | 3316 | 46 318 | гр. Красноармейск | 23 296 | 75 | Каменски |
17. Краснокутски | 2930 | 33 945 | гр. Красни Кут | 14 718 | 117 | |
18. Краснопартизански | 2400 | 11 016 | сгт Горни | 4874 | 251 | |
19. Лисогорски | 2336 | 19 444 | сгт Лисие Гори | 7247 | 96 | |
20. Марксовски | 2908 | 63 563 | гр. Маркс | 31 788 | 60 | |
21. Новобураски | 1735 | 16 179 | сгт Новие Бураси | 5920 | 77 | |
22. Новоузенски | 4123 | 29 825 | гр. Новоузенск | 15 929 | 202 | |
23. Озински | 4094 | 17 401 | сгт Озинки | 8717 | 291 | |
24. Перелюбски | 3691 | 13 410 | с. Перелюб | 4774 | 372 | |
25. Петровски | 2332 | 42 326 | гр. Петровск | 29 376 | 104 | |
26. Питерски | 2584 | 16 411 | с. Питерка | 5439 | 170 | |
27. Пугачовски | 3906 | 58 749 | гр. Пугачов | 41 056 | 246 | |
28. Ровенски | 2145 | 17 194 | сгт Ровное | 4439 | 110 | |
29. Романовски | 1287 | 14 340 | сгт Романовка | 6655 | 274 | |
30. Ртишчевски | 2303 | 54 937 | гр. Ртишчево | 39 390 | 214 | |
31. Самойловски | 2592 | 18 373 | сгт Самойловка | 6773 | 202 | |
32. Саратовски | 1936 | 50 632 | гр. Саратов | Красни Октябър, Соколови | ||
33. Советски | 1434 | 26 642 | сгт Степное | 12 234 | 80 | Советское |
34. Татишчевски | 2077 | 29 504 | сгт Татишчево | 7532 | 38 | |
35. Турковски | 1407 | 11 093 | сгт Турки | 5725 | 278 | |
36. Фьодоровски | 2521 | 19 294 | сгт Мокроус | 6384 | 151 | |
37. Хвалински | 1922 | 22 412 | гр. Хвалинск | 12 556 | 232 | |
38. Енгелски | 3233 | 309 487 | гр. Енгелс | 225 752 | 10 | Приволжки |
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Административно-территориальное деление Саратовской области“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
Селско стопанство
редактиране40% от селското стопанство е растениевъдство (на цена). Отглеждат култури и технически култури; картофи, зеленчуци, пъпеши и плодове и ягодоплодни култури.
Площ обработваема земя: | ||||||||||||
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
година | 1959 | 1990 | 1995 | 2000 | 2005 | 2010 | 2015 | |||||
хиляди хектара | 6399[5] | 5564,5[6] | 4438,4 | 3589,5[6] | 3604,6[7] | 3604,6 | 3730,9[7] |
Външни препратки
редактиранеИзточници
редактиране- ↑ Калуцкова Н.Н., Горячко М.Д. и др. Саратовска област (Сара́товская о́бласть) // Голяма руска енциклопедия (в 36 тома). 1 изд. Т. 29. Румъния - Сен-Жан-де-Луз [Румыния — Сен-Жан-де-Люз]. Москва, Издателство „Голяма руска енциклопедия“, 2015. ISBN 978-5-85270-366-8. с. 767. Посетен на 26 май 2019. (на руски) Архив на оригинала от 2019-05-26 в Wayback Machine. ((ru))
- ↑ а б в г ((ru)) «Большая Советская Энциклопедия» – Саратовска област
- ↑ а б в ((ru)) «Вода России» – Саратовска област
- ↑ а б в г закрито административно-териториално образувание
- ↑ Основни показатели на земеделието в републиките, териториите и регионите // Селско стопанство СССР (Статистически сборник) [Сельское хозяйство СССР (Статистический сборник)]. Москва, Госстатиздат ЦСУ СССР, 1960. с. 667. Посетен на 25 май 2019. (на руски) Архив на оригинала от 2019-05-25 в Wayback Machine. ((ru))
- ↑ а б Госкомстат России. Растениевъдство. 14.1. Посевные площади всех сельскохозяйственных культур // Региони на Русия. Социально экономические показатели. Москва, Госкомстат России, 2002. ISBN 5-89476-108-5. с. 863. Посетен на 25 май 2019. (на руски) ((ru))
- ↑ а б Федерална служба за държавна статистика. Растениевъдство. 14.5. Посевные площади сельскохозяйственных культур // Региони на Русия. Социально экономические показатели. Москва, 2016. ISBN 978-5-89476-428-3. с. 1326. Посетен на 25 май 2019. (на руски) ((ru))