Сарухан (Бейлик Сарухан) е анадолско емирство (един от малоазийските бейлици), съществувало във времето преди формирането на Османската империя и управлявано от династията Саруханиди. Бейликът е основан през 1300 година от Сарухан бей (на английски: Sarukhan, Bey of Magnesia) на територията на Маниса, Менемен, Кемалпаша и Фоча[1]. Владеейки територията по долината на река Гедиз, той има излаз на Егейско море. Столица е Маниса, която Сарухан бей завоюва от византийците през 1313 г. До 1308 г. бейликът е подчинен на селджуците, до 1335 г. – от монголския Илханат, след което става независим.

Излазът на море дава възможност на Сарухан да построи флот и да извършва набези над съседните територии. С флотата си Сарухан бей често плава към островите на Егейско море и към Балканите. Брат му Али паша управлява в град Ниф (византийският Нимфеон, днес Кемалпаша), който е превзет през 1315 г.

Саруханидите се бият срещу османците в съюз с Византия и бейлик Айдън и дори се намесват в борбата за власт по време на гражданската война във Византия от 1340-те години.

ИзточнициРедактиране

  1. Shaw, Stanford. History of the Ottoman Empire and Modern Turkey. Т. 1. Cambridge University Press, 1976. ISBN 978-0-521-29163-7. p. 10. (на английски)
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Саруханогуллары“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.