Отваря главното меню

Саръчево или Сараклово (на гръцки: Βαλτοχώρι, Валтохори, катаревуса Βαλτοχῶριον, Валтохорион, до 1926 година Σαρίτσα, Сарица,[1] Σαρίτσι, Σαρίτσοβο) е село в Гърция, дем Илиджиево (Халкидона), област Централна Македония с 190 жители (2001).[2]

Саръчево
Βαλτοχώρι
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Централна Македония
Дем Илиджиево
Географска област Вардария
Надм. височина 2 m
Население 190 души (2001)

ГеографияРедактиране

Селото е разположено в Солунското поле, на 30 километра северозападно от Солун, югоизточно от Илиджиево (Халкидона), западно от Вардар.[2]

ИсторияРедактиране

В Османската империяРедактиране

В XIX век Саръчево е село в Солунска каза на Османската империя. Според една от версиите за етимологията на името то е от саръ, на турски жълт, тъй като жителите му страдали от малари поради лошия климат, а според друго е от оса, пчела.[2] Селото е чифлик на мюсюлмански собственик.[2] Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Саричовон (Saritchiovon), Воденска епархия, живеят 222 гърци.[3] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Саръдже (Сараклово) брои 175 жители турци.[4]

На 3 декември 1901 година българският търговски агент в Солун Атанас Шопов пише:

Преди десетина деня при всичките заплашвания на гръцките чети с. Саръчево, Солунска кааза се отказа от Патриаршията и призна ведомството на Св. Екзархия. Завчера в неделя мюдюрин с тридесет жандарми отишъл в това село, затворил черквата и училището и интернирал учителя. Селяните протестираха пред Хилми паша и цивилните агенти.[5]

Според Христо Силянов след Илинденското въстание в 1904 година цялото село (Сарѫчево) минава под върховенството на Българската екзархия.[6] По данни на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Сариджа (Saridja) има 228 жители българи екзархисти.[7]

През 1905 година селото на два пъти е нападано от гръцки чети. На 16 юли андарти правят опит да влязат и подпалят къщата на местния първенец Кольо Минчев, който успява да ги отблъсне. На 21 август гръцка чета запалва къщите на Стоян Коджаманов и Колю Апостолов, като прави опит да подпали цялото село, но е възпрепятствана от намесата на османска войска.[8]

Според доклад на Димитриос Сарос от 1906 година Сарици (Σαρίτσι) е славяногласно село във Воденската митрополия с 305 жители с гръцко съзнание. В селото работят гръцко начално смесено училище и детска градина с 36 ученици (18 мъже и 18 жени) и 3 учители.[9]

След Младотурската революция в 1909 година жителите на селото изпращат следната телеграма до Отоманския парламент:

От името на 10 бълг. екзархийски семейства да ни се придаде припадающата част от селското ни училище и да ни се разреши подред черкуването в селската ни черква, която е направена с парите на цялото село, и която е предадена от страна на правителството само на 13 патриаршистки семейства. От името на българите в с. Саръчево кмет Диме Георги[10]

Според сайта на дем Илиджиево в Саръчево преди 1912 година живеят около 230 „македоногласни“ християни, екзархисти и патриаршисти.[2]

В ГърцияРедактиране

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Гърция. В 1926 година името на селото е сменено на Валтохори, в превод блатно село. В 1928 година селото има близо 280 жители, от които 100 временни. След пресушаването на блатата и разкриването на нови плодородни земи, населението се установява и се занимава предимно със земеделие - отглеждат се ориз и царевица и в по-малка степен памук и люцерна.[2]

В 2001 година селото има 314 жители, а в 2011 - 190.[2]

ЛичностиРедактиране

Родени в Саръчево
  •   Николаос Каравидас (Νικόλαος Καραβίδας), гръцки андартски деец, агент от трети ред[11]

БележкиРедактиране

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Σαρίτσα -- Βαλτοχώρι
  2. а б в г д е ж Βαλτοχώρι. // Δήμος Χαλκηδόνας. Посетен на 8 юли 2019 г.
  3. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 50.
  4. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 140.
  5. Георгиев, Величко, Стайко Трифонов. Гръцката и сръбската пропаганди в Македония. Краят на XIX — началото на ХХ век, София, Македонски научен институт, 1995, стр. 20.
  6. Силянов, Христо. „Освободителните борби на Македония“, том I, София, 1993, стр. 126.
  7. Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, pp. 218-219.
  8. Гръцката и сръбски пропаганди в Македония (краят на ХІХ – началото на ХХ век). Нови документи. Съставили Величко Георгиев и Стайко Трифонов, София 1995, с. 63, 74.
  9. Παπαδόπουλος, Στ. Ι. Η κατάσταση της παιδείας το 1906 στην ύπαιθρο του Κάζα Θεσσαλονίκης: (Μια ανέκδοτη έκθεση του Δημητρίου Μ. Σάρρου). // Μακεδονικά XV (8). Θεσσαλονίκη, Εταιρεία Μακεδονικών Σπουδών, 1975. σ. 136 - 137.
  10. Македония. Сборник от документи и материали, Издателство на БАН, София, 1978, стр.527.
  11. Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 44. (на гръцки)