Саша Шнайдер
Рудолф Карл Александър Шнайдер, по-популярен като Саша Шнайдер (на немски: Sascha Schneider; 21 септември 1870 – 18 август 1927), е германски художник и скулптор, символист.
| Саша Шнайдер | |
.jpg) През 1904 г. | |
| Рождено име | Рудолф Карл Александър Шнайдер |
|---|---|
| Роден | 21 септември 1870 г.
|
| Починал | |
| Националност | германец |
| Стил | символизъм |
| Академия | Дрезденска академия за изобразително изкуство |
| Направление | живопис, скулптура |
| Саша Шнайдер в Общомедия | |
Биография редактиране
Шнайдер е роден на 21 септември 1870 в Санкт Петербург, Русия. Прекарва детството си в Цюрих, но след смъртта на баща си се премества в Дрезден. Там през 1889 г. е приет във Висшата академия за изящни изкуства (на немски: Kreuzgymnasium).
През 1903 г. по инициатива на писателя Карл Май двамата се запознават и Шнайдер става художник на редица корици на негови книги, сред които „Винету“, „Поразяващата ръка“ и „Рио де ла Плата“. Година по-късно Шнадер е назначен като преподавател в училище по изкуства във Ваймар.
По това време Шнайдер живее с художника Хелмут Ян, с когото се запознават като ученици в художествената академия в Дрезден.[1] През януари 1906 г. Ян заминава за Берлин, но Шнайдер отказва да го последва. Затова младият художник започва да изнудва Шнайдер, че ще разкрие хомосексуалността му, която по това време е инкриминирата по силата на Член 175 от наказателния закон.[2] След завръщането на Ян във Ваймар през 1908 г. Шнайдер напуска Германия за три години и бяга в Италия, където хомосексуалността по това време не е криминализирана. Там се запознава с художника Робърт Шпис, с когото пътува до Кавказ.
След шестмесечен престой в Лайпциг, Германия отново заминава за Италия и се установява във Флоренция. Там през май 1909 г. отново се среща с пристигналия от Египет Хелмут Ян, който дошъл да търси прошка и да се събере отново с Шнайдер, но с помощта на своя приятел Давид Степанов Шнайдер успява да предаде Ян на полицията. Младият художник е арестуван и експулсиран. По-нататъшната му съдба е неизвестна.[3]
В началото на Първата световна война Шнайдер отново се завръща в Германия и се установява в Хилерау, близо до Лайпциг. След 1918 г. става съосновател на институт за бодибилдинг на име Kraft-Kunst. Някои от моделите за картините му тренирали в него.[4]
През 1924 г. Феликс Цимерман публикува първата монография за Шнайдер. По това време художникът вече сериозно страда от симптомите на захарен диабет и прекарва много време в санаториуми. По време на пътуване с кораб из околностите на Швиноуйшче Шнайдер получава припадък, колабира и малко преди корабът да влезе в пристанището на града умира на 18 август 1927 г. Погребан е в гробището Лошвиц в Дрезден, Германия. През 1928 г. е организирана ретроспективна изложба в негова памет.
Галерия редактиране
-
Илюстрация за корица на Поразяващата ръка от Карл Май (1904) -
Илюстрация за корица на Винету III от Карл Май (1904) -
Илюстрация за корица на Рио де ла Плата от Карл Май (1904) -
„Хипноза“ (1904) -
„Мир на земята“ (1904) -
„Разсъмване“ (1905) -
„Икар“ (1906) -
„Лунна нощ“ (1906) -
„Гимназион“ (ок. 1912) -
„Усещане за зависимост“ (1920) -
„Тобиас и Ангелът“ (1921) -
„Младеж в синьо покривало“ (1921)
.jpg)
.jpg)
Източници редактиране
- ↑ Hergemöller (2010), стр. 636 – 637.
- ↑ May et al. (2009), стр. 200.
- ↑ May et al. (2009), стр. 276 – 277.
- ↑ Hergemöller (2010), стр. 636 – 637.
- Hergemöller, B.U. (2010). Mann für Mann: Biographisches Lexikon zur Geschichte von Freundesliebe und mannmännlicher Sexualität im deutschen Sprachraum. Berlin: Lit. ISBN 3-643-10693-9
- May, K., Schneider, S., Vollmer, H. & May, K. (2009). Briefwechsel mit Sascha Schneider: mit Briefen Schneiders an Klara May u.a. Bamberg: Karl-May-Verl. ISBN 978-3-7802-0093-8
Външни препратки редактиране
- ((en)) Изкуството на Саша Шнайдер
- ((en)) Хомоеротичното изкуство на Саша Шнайдер
- ((de)) Саша Шнайдер в The Karl May Wiky
- ((de)) Гробът на Саша Шнайдер
- ((de)) Биография на Хелмут Ян