Саша Шнайдер

германски художник и скулптор

Рудолф Карл Александър Шнайдер, по-популярен като Саша Шнайдер (на немски: Sascha Schneider; 21 септември 1870 – 18 август 1927), е германски художник и скулптор, символист.

Саша Шнайдер
През 1904 г.
През 1904 г.
Рождено имеРудолф Карл Александър Шнайдер
Роден
Починал
18 август 1927 г. (56 г.)
Националностгерманец
Стилсимволизъм
АкадемияДрезденска академия за изобразително изкуство
Направлениеживопис, скулптура
Саша Шнайдер в Общомедия

Биография редактиране

Шнайдер е роден на 21 септември 1870 в Санкт Петербург, Русия. Прекарва детството си в Цюрих, но след смъртта на баща си се премества в Дрезден. Там през 1889 г. е приет във Висшата академия за изящни изкуства (на немски: Kreuzgymnasium).

 
Карл Май (ляво) и Саша Шнайдер, 1904 г.

През 1903 г. по инициатива на писателя Карл Май двамата се запознават и Шнайдер става художник на редица корици на негови книги, сред които „Винету“, „Поразяващата ръка“ и „Рио де ла Плата“. Година по-късно Шнадер е назначен като преподавател в училище по изкуства във Ваймар.

По това време Шнайдер живее с художника Хелмут Ян, с когото се запознават като ученици в художествената академия в Дрезден.[1] През януари 1906 г. Ян заминава за Берлин, но Шнайдер отказва да го последва. Затова младият художник започва да изнудва Шнайдер, че ще разкрие хомосексуалността му, която по това време е инкриминирата по силата на Член 175 от наказателния закон.[2] След завръщането на Ян във Ваймар през 1908 г. Шнайдер напуска Германия за три години и бяга в Италия, където хомосексуалността по това време не е криминализирана. Там се запознава с художника Робърт Шпис, с когото пътува до Кавказ.

След шестмесечен престой в Лайпциг, Германия отново заминава за Италия и се установява във Флоренция. Там през май 1909 г. отново се среща с пристигналия от Египет Хелмут Ян, който дошъл да търси прошка и да се събере отново с Шнайдер, но с помощта на своя приятел Давид Степанов Шнайдер успява да предаде Ян на полицията. Младият художник е арестуван и експулсиран. По-нататъшната му съдба е неизвестна.[3]

В началото на Първата световна война Шнайдер отново се завръща в Германия и се установява в Хилерау, близо до Лайпциг. След 1918 г. става съосновател на институт за бодибилдинг на име Kraft-Kunst. Някои от моделите за картините му тренирали в него.[4]

 
Гробът на Саша Шнайдер в Лошвиц (бюстът е дело на Паул Петерих)

През 1924 г. Феликс Цимерман публикува първата монография за Шнайдер. По това време художникът вече сериозно страда от симптомите на захарен диабет и прекарва много време в санаториуми. По време на пътуване с кораб из околностите на Швиноуйшче Шнайдер получава припадък, колабира и малко преди корабът да влезе в пристанището на града умира на 18 август 1927 г. Погребан е в гробището Лошвиц в Дрезден, Германия. През 1928 г. е организирана ретроспективна изложба в негова памет.

Галерия редактиране

Източници редактиране

  1. Hergemöller (2010), стр. 636 – 637.
  2. May et al. (2009), стр. 200.
  3. May et al. (2009), стр. 276 – 277.
  4. Hergemöller (2010), стр. 636 – 637.
  • Hergemöller, B.U. (2010). Mann für Mann: Biographisches Lexikon zur Geschichte von Freundesliebe und mannmännlicher Sexualität im deutschen Sprachraum. Berlin: Lit. ISBN 3-643-10693-9
  • May, K., Schneider, S., Vollmer, H. & May, K. (2009). Briefwechsel mit Sascha Schneider: mit Briefen Schneiders an Klara May u.a. Bamberg: Karl-May-Verl. ISBN 978-3-7802-0093-8

Външни препратки редактиране