Александър Николов Касиянов, по-известен като Сашо Касиянов, е български музикант, композитор, педагог, радио- и телевизионен водещ и шоумен.

Сашо Касиянов
Роден
Александър Николов Касиянов
29 януари 1951 г.(1951-01-29)
Починал
18 юли 2012 г. (на 61 г.)
Стилнародна музика
Инструментиакордеон, тамбура
Свързани изпълнителиМатьо Добрев, Иво Папазов, Теодосий Спасов, Селиминовски Добри, орк. „Тракия“, орк. „Канарите“, орк. „Садово“

Биография редактиране

Сашо Касиянов е роден на 29 януари 1951 г. (празнува рождения си ден на 21 януари) във Велинград, в семейството на известния в този край тамбурист Никола Касиянов, който има записи в БНР. Дядото на Александър Касиянов е известен гайдар във Велинградския край. Майка му е била една от най-добрите народни певици в града и околностите. Сестри­те му също са изпълнявали народни песни. След като навършва една го­дина, семейството на Сашо Касиянов се мес­ти в София. Причината е, че баща му е поканен от Филип Кутев да свири на тамбура в новоос­нования ансамбъл за народни песни и танци, днес носещ името на Филип Кутев. На седем години Сашо започва да учи акордеон. В София семейството му раз­вива интензивна музикална дейност. Най-голямата му сестра Мария пее в Ради­ото, а по-малката, Стефка, пее в различни формации. Само след поло­вин година Сашо, заедно с баща си, съпровожда на певиците Стайка Гьокова и Магда Пушкарова. На 8-годишна възраст постъпва в състава на пионерския дво­рец като тамбурист. Учи тамбура при Михаил Йорданов – тамбурист, кон­церт-майстор в ансамбъла на Филип Кутев. Завършвайки 8 клас, Касиянов е и завършен тамбурист. За това говори фактът, че на тази крехка възраст е поканен да преподава тамбура в новооснованото Средно музикално училище в Котел. Пре­поръчан е лично от Букурещлиев. Там преподава тамбура и камерна музика в продължение на 15 години. Сред учениците му са големи музиканти като Матьо Добрев, Теодосий Спасов, Добри Йорданов – Добри Селиминовски и др. Преподава и в I средно общообразователно училище „Хаджи Мина Пашов“ в Сливен. В Котел са и първите му композиторски опити. Композира как­то за солови инструменти, така и за камерни и ансамблови състави. Много са неговите хора и ръченици, събрани в свитъци, понастоящем те се ползват от учениците в СМУ – Котел. Със свои композиции два пъти става лауреат на конкурсите и прегледите на музикалните училища и на музикалната академия в Плов­див. По това време, през две години, са провеждани конкурси между учи­лищата за проверка на нивото на обучение по музика. Награден от Съюза на композиторите за това, че в своите композиции най-умело от всички им придава съвременно звучене, запазвайки фолклорния им характер. Автор е на „Тракийска сюита“.[1][2][3][4]

През 1973 г. постъпва в Ан­самбъла за народни песни и танци в Сливен, където в продължение на четири години е ръководител на оркестъра.[1]

През 1977 г. става ръководител на оркес­търа в Ансамбъла за народни песни и танци към ЦКЕ – София, клон Сливен „Мишо Тодоров“. С оркес­търа е бил четири пъти републикански първенец на фестивалите за народ­на музика и танци. Музиката в този колектив е негова. Негови ор­кестранти са били кавалджията Матьо Добрев, бившите преподаватели от Котел Христо Генов – гъдулка и Демир Демирев – гайда. Посетил е страни на трите континента – Европа, Азия и Африка. Успоредно с това е свирил с групи и оркестри за народна музика – оркестрите „Садово“, „Тракия“, „Канарите“, „Тракийска тройка“, оркестъра на Атанас Вълчев и други. Участва многократно в турнета и хиляди концерти в България и чужбина с големи музиканти като Иво Папазов – Ибряма, Теодоси Спасов, Матьо Добрев и др.[1][2][3]

Дългогодишен водещ на предавания за народна музика в Сливен в радиата „Бимако“, „Омега“, „Експрес“ и „Сливен нет“, както и предавания по сливенските телевизии.[1][2][3][4]

Заедно с Иво Папазов – Ибряма създава синдикат на народните музиканти.[3][4]

Умира на 18 юли 2012 г. в Сливен, след като на 13 юли с. г. получава инфаркт.[2][3][4]

Посмъртно през 2012 г. получава званието „Почетен гражданин на Сливен“.[5]

Остава запомнен сред обществеността с неподражаемото си голямо чувство за хумор.[2][3][4]

Източници редактиране

  1. а б в г Димитър Драганов, Александър Касиянов – сайт на ромската организация „Рако“, rakobg.com, 3 декември 2014 г.
  2. а б в г д Любо Николов, На учителя с любов, сайт на в. „Дума“, 20 октомври 2012 г.
  3. а б в г д е In Мemoriam Отиде си Сашо Касиянов/ спомен видео архив[неработеща препратка], Котелнюз, 18 юли 2012 г.
  4. а б в г д Отиде си Сашо Касиянов, Дарик Сливен, 18 юли 2012 г.
  5. Почетни граждани на град Сливен, obs.sliven.bg, официален уеб сайт на Общински съвет – Сливен