Света Богородица Неръкотворна (Солун)

„Света Богородица Неръкотворна“ (на гръцки: Παναγία Αχειροποίητος) е средновековна православна църква в македонския град Солун, Егейска Македония, Гърция.[1] От 1988 година църквата е част от обектите на световното наследство на Юнеско като част от Раннохристиянските и византийските паметници в Солун.[2][3]

„Света Богородица Неръкотворна“
Παναγία Αχειροποίητος
Общ изглед
Общ изглед
Карта Местоположение в дем Солун
Вид на храмаправославна църква
Страна Гърция
Населено мястоСолун
Посветен наБогородица
Религияправославие
ВероизповеданиеВселенска патриаршия
ЕпархияСолунска
Тип на сградатабазилика
ИзгражданеV век
Състояниедействащ храм
„Света Богородица Неръкотворна“ в Общомедия

Местоположение

редактиране

Църквата е разположена на главната солунска улица „Егнатия“, в западния край на античната агора.

 
Ранохристиянска мозайка от храма

Църквата датира според тухлите и мозайките от около 450–470 година. Храмът претърпява архитектурни промени още в VII век, а по-сериозни промени датират от късния византийски период в XIV–XV век. Църквата е трикорабна базилика с дървени козирки на покрива, която завършва на изток с полукръгла апсида. Оцелели са няколко мозайки от V век, които се отличават с високото си художествено изпълнение. Има запазени стенописи от XIII век. Църквата е построена върху римска баня. Базиликата се споменава в писмени източници като църквата на Дева Мария и дори като Велика катедрала на Успение Богородично. Името Неръкотворна (Ахиропиитос) е засвидетелствано за пръв път в документ от 1320 година.[1]

„Света Богородица Неръкотворна“ е първата църква, превърната в джамия веднага след завладяването на Солун в 1430 година от Мурад II и остава джамия през целия период на османското владичество, известна като Ески Джума[4] или Ески джамия (Старата джамия). Въпреки че претърпява множество ремонти в дългата си история, църквата се смята за един от най-добре запазените и значими примери за типични базилики с галерии от византийския период.[1]

Надпис от султан Мурад е запазен в северната колонада, на осмата колона от изток.[5]

Библиография

редактиране
  1. а б в Αχειροποίητος // Υπουργείο Πολιτισμού και Αθλητισμού. Посетен на 2 юни 2014 г.
  2. Paleochristian and Byzantine Monuments of Thessalonika // UNESCO. Посетен на 11 юли 2016.
  3. ΠΑΓΚΟΣΜΙΑ ΠΟΛΙΤΙΣΤΙΚΗ ΚΛΗΡΟΝΟΜΙΑ UNESCO: Παλαιοχριστιανικά και Βυζαντινά μνημεία Θεσσαλονίκης // Hellenic National Commission for UNESCO. Архивиран от оригинала на 2016-12-24. Посетен на 11 юли 2016.
  4. Papagiannopoulos, Apostolos. Monuments of Thessaloniki, Rekos ltd., 2015, p.54
  5. Kourkoutidou-Nikolaidou, E., Tourta, A. Wandering in Byzantine Thessaloniki. Kapon Editions, 1997. ISBN 960-7254-47-3. с. 185–191.