Света Неделя (Битоля)

църква в Битоля, Северна Македония
Вижте пояснителната страница за други значения на Света Неделя.

„Света Неделя“ (на македонска литературна норма: „Света Недела“) е възрожденска православна църква в Битоля, Северна Македония.

„Света Неделя“
„Света Недела“
Общ изглед
Общ изглед
Карта Местоположение в Битоля
Вид на храмаправославна църква
Страна Северна Македония
Населено мястоБитоля
РелигияМакедонска православна църква – Охридска архиепископия
ЕпархияПреспанско-Пелагонийска
Архиерейско наместничествоБитоля
Изграждане13 октомври 1863 година
Статутдействащ храм
„Света Неделя“ в Общомедия

История редактиране

Църквата е построена вляво от северния вход на града и е осветена на 13 октомври 1863 година от митрополит Венедикт Византийски.[1]

През лятото на 1864 година в новопостроената църква и в отсъствието на митрополит Венедикт, за пръв път се служи на славянски. След завръщането си обаче Венедикт прекратява таз практика.[2] Голяма роля богослужението в нея да бъде на български език има Васил Манчев, както и Пере и Коне Чоновци (Каранджулови). Манчев успява да я превърне в притегателен център и за прилепчани, пристигащи в Битоля за неделния пазар, които се черкуват в нея и се наслаждават на българското черковно пеене.[3]

На 26 октомври 1869 година гражданите на Битоля извоюват църковната си независимост от Цариградската патриаршия в „Света Неделя“ и създават българска църковна община.[4] Най-голямата икона в църквата е на светите братя Кирил и Методий, надписът на която гласи:

Български просветители от Преслав 1875 год.

В 1864 година е изписан и куполът. Има и втори слой живопис от края на XIX век, но е доста повреден.[5] Изписана е и западната фасада.[6]

Описание редактиране

 
Старата църква „Света Неделя“

Църквата представлява трикорабна базилика с осмоъгълен купол в средата. Слепите куполи са разположени на най-източните и западни страни и затова са трудни за виждане отвън. Галерията е на западната страна. Дървеният иконостас и повечето от иконите са от по-ново време.[5] Апостолските икони са дело на Соломон Николов.[7]

В църковния двор се намират гробища на загинали в Илинденско-Преображенското въстание, а също и гробовете на войводата Доне Кърчаров от Зовик, Димко Николов, Александър Турунджев, Иван Димов Пашата, Димко Сарванов, Михаил Димев, Кирил Лозанчев.[8] По време на Първата световна война 40 български войници са погребани в Битоля, седем от които в двора на църквата „Света Неделя“, а останалите в гробищата на Хераклея.[9]

Галерия редактиране

Бележки редактиране

  1. „В църкви от битолската епархия изтриват надписи за българите“ Архив на оригинала от 2013-09-21 в Wayback Machine., Actualno.com, 27 февруари 2009 г.
  2. Фролова, Марина Михайловна. Российский консул в Битоле Н.Ф. Якубовский: неизвестные страницы биографии // Славяне и Россия: Славяне и Россия в системе международных отношений. Москва, Институт славяноведения Российской академии наук, 2017. ISBN 978-5-7576-0386-5. с. 118. (на руски)
  3. Галчев, Илия. Българското самосъзнание на населението в Македония през Възраждането. Университетско издателство "Св. Климент Охридски", 2005.
  4. Михайлов, Иван, „Как се бранеше народа“.
  5. а б Church Holy Sunday (Света Недела, Sveta Nedela) in Bitola // Where is Macedonia. Архивиран от оригинала на 2014-05-07. Посетен на 3 март 2014 г.
  6. Чаловска, Емилија Апостолова. Осврт на преродбенската црковна архитектура во Струмичкиот. Регион // Македонски фолклор (81). 2022. с. 210. (на македонска литературна норма)
  7. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 230.
  8. Александър М. Лепавцов. Има ли стара и нова македонска цивилизация. Идеологически интерпретации за пренебрегване на фактите, в. Литературен форум, бр. 5 (446), 06.02. – 12.02.2001 г.
  9. „Даваме Битоля без бой на съглашенците“ Архив на оригинала от 2013-09-21 в Wayback Machine., в. „Стандарт“, 4 ноември 2007.