Света Неделя (дем Костур)

селище в Гърция, Западна Македония
Вижте пояснителната страница за други значения на Света Неделя.

Свèта Нèделя (изписване до 1945 година: Свѣта Недѣля; на гръцки: Αγία Κυριακή, Агия Кириаки; на албански: Shënedjelli) е село в Егейска Македония, Република Гърция, в дем Костур, област Западна Македония.

Света Неделя
Αγία Κυριακή
— село —
Гърция
40.5249° с. ш. 21.1203° и. д.
Света Неделя
Западна Македония
40.5249° с. ш. 21.1203° и. д.
Света Неделя
Костурско
40.5249° с. ш. 21.1203° и. д.
Света Неделя
Страна Гърция
ОбластЗападна Македония
ДемКостур
Географска областНестрамкол
Надм. височина750 m
Население305 души (2001 г.)
Пощенски код520 58
Телефонен код24670-91

География

редактиране

Селото е разположено на 15 километра западно от демовия център Костур, на 750 m надморска височина в Костурската котловина.[1]

В Османската империя

редактиране

В края на XIX век Света Неделя е смесено българо-турско село. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Света Неделя (Svéta-Nédélia) е посочено като село в Костурска каза с 90 домакинства и 220 жители българи и 70 мюсюлмани.[2] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Света Неделя има 80 жители българи християни и 350 българи мохамедани.[3]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Света Неделя е смесено българо-влашко-турско село в Костурската каза на Корчанския санджак с 85 къщи.[4]

Цялото християнско население на селото е гъркоманско под върховенството на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото има 120 българи патриаршисти гъркомани.[5]

Гръцка статистика от 1905 година представя селото като гръцко-турско – със 175 жители гърци и 375 жители турци.[6] Христо Силянов, който посещава Света Неделя през 1912 година, го описва като помашко село.[7] Според Георги Константинов Бистрицки Света Неделя преди Балканската война има 15 български и 30 помашки къщи.[8]

На етническата карта на Костурското братство в София от 1940 година, към 1912 година Света Неделя е обозначено като българо-турско селище.[9]

Селото праща башибозук, който опожарява и разграбва съседните български села по времето на Илинденското въстание.[10]

След Балканската война селото влиза в Гърция. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Свата Неделя (Свата Недеља) има 13 къщи славяни християни и 57 къщи славяни мохамедани.[11] През 20-те години мюсюлманското население на Света Неделя се изселва в Турция и на негово място са заселени гърци, бежанци (мухаджири) от Мала Азия, общо 221 души.[1] В 1928 година селото е бежанско с 60 семейства с 205 души.[12]

Населението отглежда жито и тютюн и частично се занимава и със скотовъдство.[1]

През Втората световна война в Света Неделя е създадена въоръжена мухаджирска чета за терор над българското население.[13] Репресиите от страна на гръцки жители на Света Неделя, включително и над свои съселяни, продължават и през следващите години.[14]

По време на Гражданската война (1946 – 1949) селяните са изселени в Костур, но след нормализацията на положението се завръщат.[1]

Прекръстени с официален указ местности в община Света Неделя на 5 май 1969 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Света Неделя[15] Σφέτα Νεδέλα Кастраки Καστράκι[16] връх в Дъмбенската планина (869 m), С от Света Неделя[15]
Бела падина[15] Μπέλα Παδίνα Аспронери Ασπρονέρι[16] река в Дъмбенската планина, ляв приток на Четирската река[15]
Старово село[15] Στάροβο Σέλο Халасмата Χαλάσματα[16] връх в Дъмбенската планина (839 m), С от Света Неделя[15]
Дервено[15] Δέρβενο Дистрото Δίστρωτο[16] местност в Дъмбенската планина, ЮИ от Косинец[15]
Сюпотока[15] Σιουποτόκα Мурмура Рема Μουρμούρα Ρέμα[16] река във Флацата, ляв приток на Четирската река[15]
Гоцово Γκότσοβο Пердика Πέρδικα[16] връх във Флацата (1002 m), СЗ над Кърчища
Карцишка[15] Καρτσίσκα Ризома Ρίζωμα[16] връх в Дъмбенската планина (961 m), СИ от Кърчища и ЮЗ от Косинец[15]
Чифлик Жупан[15] Τσιφλίκι Ζουπάνη Парорион Παρόριον[16] местност в Дъмбенската планина, ЮЗ от Косинец[15]
Главата[15] Γκλαβάτα Месолонгос Μεσόλογγος[16] връх в Дъмбенската планина, ЮЗ от Косинец[15]
Нинка[15] Νίνκα Сфина Σφήνα[16] местност в Дъмбенската планина, СИ от Кърчища и ЮЗ от Косинец[15]
Полие[15] Πόλιε Педино Πεδινό[16] местност в Дъмбенската планина, ЮЗ от Косинец[15]
Сукалица[15] Σουκάλιτσα Вергес Βέργες[16] местност в Дъмбенската планина, ЮЗ от Косинец[15]
Бреница[15] Μπρένιτσα Перасма Πέρασμα[16] местност в Дъмбенската планина, СЗ от Косинец[15]
Кукувичина стена[17] Κουκουβίτσινα Кукос Κοῦκος[16] връх в Дъмбенската планина (1355 m), СИ от Косинец[15]
Баница[15] Μπάνιτσα Хлои Χλόη[16] местност в Дъмбенската планина, ЮИ от Косинец[15]
Орлово[15] Ορλοβο Аетос Αετός[16] връх в Дъмбенската планина (1285 m), СИ от Косинец и З от Дъмбени[15]
Глъмбочица[15] Γκλαμπότσιστα Ватитопос Βαθύτοπος[16] местност в Дъмбенската планина, СЗ от Косинец[15]
Крумница[15] Κρούμνιτσα Мегали Платия Μεγάλη Πλατιά[16] връх в Дъмбенската планина, С от Лобаница и Косинец[15]
Селцко[15] Σέλτσκο Месоплая Μεσοπλαγιά[16] местност в Дъмбенската планина, СЗ от Косинец[15]
Мали Мади[15] Μάλι Μάδι Ипсома Папатанасиу Ύψωμα Παπαθανασίου[16] връх в Дъмбенската планина, СЗ от Дъмбени (1654 m), СИ от Косинец и ЮИ от Смърдеш
Арвенико[15] Αρβένικο Фаранги Φαράγγι[16] местност в Дъмбенската планина, СИ от Косинец и З от Дъмбени[15]
Рамбатина[15] Ραμπατίνα Ипсома Греску Ύψωμα Γρέσκου[16] връх в Дъмбенската планина (1674 m), СЗ от Дъмбени, СИ от Косинец и ЮИ от Смърдеш
Корици[15] Κορίτσι Диамесо Διάμεσο[16] местност в Дъмбенската планина, СЗ от Косинец[15]
Чунгия[15] Τσούγκια Анарахи ᾿Αναράχη[16] връх в Дъмбенската планина, С от Дъмбени
Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 450[1] 395[1] 264[1] 427[1] 362[1] 349[1] 258[1] 278[1] 305[1] 364 263 205

Личности

редактиране
Родени в Света Неделя
  1. а б в г д е ж з и к л м н Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 40. (на македонска литературна норма)
  2. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 106 – 107.
  3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 266.
  4. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 100. (на македонска литературна норма)
  5. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 180-181. (на френски)
  6. Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Agia Kiriaki., архив на оригинала от 26 юли 2007, https://web.archive.org/web/20070726034311/http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/066.htm, посетен на 20 декември 2007 
  7. Силянов, Христо. От Витоша до Грамос. Походът на една чета през Освободителната война - 1912 г., София 1984, стр. 545
  8. Бистрицки. Българско Костурско. Ксанти, Издава Костурското Благотворително Братство „Надежда“ в гр. Ксанти. Печатница и книжарница „Родопи“, 1919. с. 8.
  9. Костурско. София, Издание на Костурското братство, 1940.
  10. Нединъ. Спомени отъ една обиколка прѣзъ 1903 година. Скопие, Хафъзъ паша, 1910. с. 76.
  11. Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 17. (на сръбски)
  12. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
  13. Мичев, Добрин. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)
  14. Пејов, Наум. Македонците во Граѓанскага војна во Грција, Скопје 1968, с. 125, 127.
  15. а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х ц ч ш щ ю я аа аб ав аг ад ае аж аз аи ак ал ам ан ао ап По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  16. а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х ц ч ш Διατάγματα. Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 266. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 79). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 5 Μαΐου 1969. σ. 711. (на гръцки)
  17. кукувичина стена - Google Търсене // www.google.com. Посетен на 30 март 2022.