Света Петка (Галичник)

Вижте пояснителната страница за други значения на Света Петка.

„Света Петка“ (на македонска литературна норма: „Света Петка“) е възрожденска църква в дебърското село Галичник, Северна Македония. Църквата е част от Дебърско-Реканското архиерейско наместничество на Дебърско-Кичевската епархия на Македонската православна църква – Охридска архиепископия.

„Света Петка“
„Света Петка“
Общ изглед
Общ изглед
Карта Местоположение в Галичник
Вид на храмаправославна църква
Страна Северна Македония
Населено мястоГаличник
РелигияМакедонска православна църква – Охридска архиепископия
ЕпархияДебърско-Кичевска
Архиерейско наместничествоДебърско-Реканско
Изграждане1807 г.
Статутдействащ храм
„Света Петка“ в Общомедия

Местоположение

редактиране

Църквата е разположена в Долната или Станиш махала.[1]

Църквата датира от 1807 година[2] или 1809 година,[1] но в края на XX век е запусната.[2]

Църквата е обновена в 1995 – 2000 година, благодарение на братята Илия и Благоя Филиповски, бизнесмени от Скопие, по произходи галичани. Обновената църква е осветена на 15 септември 2007 година от митрополит Тимотей Дебърско-Кичевски.[3] Вместо с плочи е покрита с ламарина.[1]

Иконостас

редактиране

Резбованият иконостас е дело на ранни дебърски майстори. Резбованият трикатен иконостасен кръст с четиримата евангелисти в четирите края е дело на Макрий Негриев Фръчковски, чиято родова къща е до църквата. Негово дело са и царските двери.[1]

Стенописите са били дело на Серафим Макриев и Евгений Попкузманов, но са унищожени.[1]

Иконите на иконостаса на църквата - царските, вторият горен ред с Големия Дейсис, Честния кръст с Разпятието и иконата на[4] Свети Димитър на кон са дело на Теодосий Зограф от Велес и бележат пиковия момент в творчеството му. Лицата, които в по-ранното творчество на зографа излъчват доброта, са сковани, тъй като са безупречно изписани с бледа боя и сиви отсенъци и големите им очи с нова форма имат замръзнал поглед.[5]

Според сведения на Янко Кузманов, който е правнук на Макрий Негриев, Макрий изписва три икони за църквата „Света Петка“, които обаче не са подписани.[6]

 
Икона на Исус Христос в „Света Петка“ в Галичник от 1770 година, дело на Неделко от Росоки
  1. а б в г д Димитров, Емил Иванов. Македония: светлини и светини – 2 // Либерален преглед, 30 ноември 2009 г. Посетен на 2 ноември 2020 г.
  2. а б Масонски симболи во црквата „Света Петка“ // Македонска нација, 18 август 2009 г. Посетен на 4 март 2014 г.
  3. Дебарско-реканско архијерејско намесништво // Дебарско-кичевска епархија. Архивиран от оригинала на 2013-06-20. Посетен на 5 март 2014 г.
  4. Popovska-Korobar, Viktorija. Searching for the Paintings by Theodosij of Veles from the Early Nineteenth Century // Маргиналия Marginalia. София, Институт за изследване на изкуствата, БАН, 2019. с. 406.
  5. Popovska-Korobar, Viktorija. Searching for the Paintings by Theodosij of Veles from the Early Nineteenth Century // Маргиналия Marginalia. София, Институт за изследване на изкуствата, БАН, 2019. с. 407.
  6. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 210.