Отваря главното меню
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Света Петка.

Света Петка (на гръцки: Αγία Παρασκευή, Агия Параскеви) е село в Република Гърция, в дем Лерин (Флорина), област Западна Македония с 209 жители (2001).

Света Петка
Αγία Παρασκευή
— село —
Страна Флаг на Гърция Гърция
Област Западна Македония
Дем Лерин
Географска област Пелагония
Надм. височина 592 m
Население (2001) 209 души
Жалба на Христо Нешков до руския консул в Битоля за гръцко нападение над Света Петка, 8 август 1906 г.
Текст
Ваше Превъзходителство,
През нощта срещу 17 юни една гръцка чета, придружена от съселяните ми: Тане Димитров, Кръсте Димов, Петре Христов и Десин Йоанов и от учителите на с. Опсирини Спасе Христов, Сотир Грозданов, Петре Йоанов и Стерьо Секуловски, влезна в селото ни, уби баща ми Нешко, изгори къщата ни (ново здание), сичката покъщнина и мобили, неколко коне, както и трупа на баща ни. Гореизложеното съобщих на Н. Високопревъзходителство Хилми паша както и на съдебните власти, обаче посочените по-горе лица се оправдаха и пуснаха.
Моля повторно да се разгледа делото и да се накажат виновните.
С. Света Петка
(Битолско)
С почитание, Христо Нешков
8 август 1906 г.

Съдържание

ГеографияРедактиране

Селото е разположено на Мала река на 12 километра северно от демовия център Лерин (Флорина) и на 4 километра северозападно от Долно Клещино (Като Клинес) в подножието на планината Пелистер, в северозападния край на Леринското поле близо до границата със Северна Македония.

ИсторияРедактиране

В Османската империяРедактиране

В началото на XX век Света Петка е чисто българско село в Леринска каза. В 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в селото живеят 550 българи християни.[1] Всички жители на Света Петка са под върховенството на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото има 480 българи патриаршисти гъркомани.[2]

В селото има три църкви – „Света Петка“от 1570 година, изгорена през 1827 година и въстановена като параклис през 1886; „Свети Николай“ от 1856 година и „Свети Димитър“ от 1859 година.[3]

През пролетта на 1908 година в Света Петка са открити 17 пушки Гра, арестувани са 17 селяни и затворени в Лерин.[4]

В ГърцияРедактиране

През 1912 година през Балканската война Света Петка е окупирано от гръцки части и след Междусъюзническата война в 1913 година попада в Гърция.

След разгрома на Гърция от Нацистка Германия през април 1941 година в селото е установена българска общинска власт. В общинския съвет влизат Наум Сидеров, Георги Смърденков, Тодор Симеонов, Гаврил Симеонов, Васил Симов, Петре Чикдронов, Траян Иванов, Кръсте Стоев, Георги Янев, Трендо Гащев.[5] Селото пострадва от окупационните власти.[6] През 1942 година делегация от Леринско изнася изложение молба до Богдан Филов, в което заявява:

От село Света Петка, убит [от гърците] Георги Смърденков, защото е бил направил списъка на селяните от селото, за да бъде представен на германските власти. Затворени има в Лерин още 4 души[7].

В 1981 година селото има 231 жители. Според изследване от 1993 година селото е чисто „славофонско“, като „македонският език“ в него е запазен слабо.[8]

ЛичностиРедактиране

Родени в Света Петка
  •   Димитър Кочевски - Мичо (р. 1943), художник от Северна Македония
  •   Михаил Сърбинов-Гоце (1920 - 1947), гръцки комунист[9]
  •   Димитрий Янев (Димитриос Йоанидис), гръцки учител, завършил в Битоля
  •   Здраве Дамчев (Здравис Дамцис), участник в Гръцко-турската война
  •   Корон Паскалов Коронов (Коронис Пасхалис Коронеос), деец на гръцката пропаганда в Македония
  •     Наум Христов (1886 – ?), български революционер и емигрантски деец в САЩ

БележкиРедактиране

  1. Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 236.
  2. Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 168-169.
  3. History of Agia Paraskevi Florinas. // Florina History. Посетен на 18 ноември 2018.
  4. Одрински глас, брой 12, 30 март 1908, стр. 4.
  5. Даскалов, Георги. „Българите в Егейска Македония, мит или реалност“, Македонски научен институт, София, 1996, стр. 490.
  6. Добрин Мичев. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)
  7. Николов, Борис, Владимир Овчаров, „Спомени на Владимир Карамфилов за просветното дело и революционните борби в гр. Прилеп“, ИК "Звезди", София, 2005 г., стр. 103.
  8. Riki Van Boeschoten. "Usage des langues minoritaires dans les départements de Florina et d’Aridea (Macédoine)"
  9. Stewart, Elizabeth Kolupacev. For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters. // Politecon Publications, 2009. Посетен на 23 декември 2013 г.