Света Петка (дем Лерин)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Света Петка.
Света Петка (на гръцки: Αγία Παρασκευή, Агия Параскеви) е село в Република Гърция, в дем Лерин (Флорина), област Западна Македония.
| Света Петка Αγία Παρασκευή | |
| — село — | |
 Църквата „Свети Николай“ в Света Петка | |
  Света Петка  Света Петка  Света Петка | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Западна Македония |
| Дем | Лерин |
| Географска област | Пелагония |
| Надм. височина | 592 m |
| Население | 217 души (2001 г.) |
| Света Петка в Общомедия | |
| “ | Ваше Превъзходителство, През нощта срещу 17 юни една гръцка чета, придружена от съселяните ми: Тане Димитров, Кръсте Димов, Петре Христов и Десин Йоанов и от учителите на с. Опсирини Спасе Христов, Сотир Грозданов, Петре Йоанов и Стерьо Секуловски, влезна в селото ни, уби баща ми Нешко, изгори къщата ни (ново здание), сичката покъщнина и мобили, неколко коне, както и трупа на баща ни. Гореизложеното съобщих на Н. Високопревъзходителство Хилми паша както и на съдебните власти, обаче посочените по-горе лица се оправдаха и пуснаха. Моля повторно да се разгледа делото и да се накажат виновните. С. Света Петка (Битолско) С почитание, Христо Нешков 8 август 1906 г. | ” |
География
редактиранеСелото е разположено на Мала река на 12 километра северно от демовия център Лерин (Флорина) и на 4 километра северозападно от Долно Клещино (Като Клинес) в подножието на планината Пелистер, в северозападния край на Леринското поле близо до границата със Северна Македония.
История
редактиранеВ Османската империя
редактиранеВ началото на XX век Света Петка е чисто българско село в Леринска каза. В 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в селото живеят 550 българи християни.[1]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Света Петка е чисто българско село в Битолската каза на Битолския санджак с 61 къщи.[2]
Всички жители на Света Петка са под върховенството на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото има 480 българи патриаршисти гъркомани.[3]
В селото има три църкви – „Света Петка“ от 1570 година, изгорена през 1827 година и възстановена като параклис през 1886; „Свети Николай“ от 1856 година и „Свети Димитър“ от 1859 година.[4]
През пролетта на 1908 година в Света Петка са открити 17 пушки Гра, арестувани са 17 селяни и затворени в Лерин.[5]
В Гърция
редактиранеПрез 1912 година през Балканската война Света Петка е окупирано от гръцки части и след Междусъюзническата война в 1913 година попада в Гърция. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Света Петка има 50 къщи славяни християни.[6]
След разгрома на Гърция от Нацистка Германия през април 1941 година в селото е установена българска общинска власт. В общинския съвет влизат Наум Сидеров, Георги Смърденков, Тодор Симеонов, Гаврил Симеонов, Васил Симов, Петре Чикдронов, Траян Иванов, Кръсте Стоев, Георги Янев, Трендо Гащев.[7] Селото пострадва от окупационните власти.[8] През 1942 година делегация от Леринско изнася изложение молба до Богдан Филов, в което заявява:
| „ | От село Света Петка, убит [от гърците] Георги Смърденков, защото е бил направил списъка на селяните от селото, за да бъде представен на германските власти. Затворени има в Лерин още 4 души.[9] | “ |
В 1981 година селото има 231 жители. Според изследване от 1993 година селото е чисто „славофонско“, като „македонският език“ в него е запазен слабо.[10]
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Палтушица | Παλτουσίτσα | Аготика | Άγιωτικά[11] |
- Преброявания
- 1981 - 231 души
- 2001 - 209 души
- 2011 - 136 души
Личности
редактиране
- Родени в Света Петка
Димитър Кочевски - Мичо (р. 1943), северномакедонски художник
Михаил Сърбинов - Гоце (1920 - 1947), гръцки комунист[12]- Димитрий Янев (Димитриос Йоанидис), гръцки учител, завършил в Битоля
- Здраве Дамчев (Здравис Дамцис), участник в Гръцко-турската война
- Корон Паскалов Коронов (Коронис Пасхалис Коронеос), деец на гръцката пропаганда в Македония
Наум Христов (1886 – ?), български революционер и емигрантски деец в САЩ
- Български общински съвет в Света Петка в 1941 година
- Наум Сидеров
- Георги Смърденков
- Тодор Симеонов
- Гаврил Симеонов
- Васил Симов
- Петре Чикдронов
- Троян Иванов
- Кръсте Стоев
- Георги Янев
- Трендо Гащев[7]
Бележки
редактиране- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 236.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 13. (на македонска литературна норма)
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 168-169. (на френски)
- ↑ History of Agia Paraskevi Florinas // Florina History. Посетен на 18 ноември 2018.
- ↑ Одрински глас, брой 12, 30 март 1908, стр. 4.
- ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 20. (на сръбски)
- ↑ а б Даскалов, Георги. Българите в Егейска Македония : мит или реалност. София, Македонски научен институт, 1996. ISBN 9789548187275. с. 490.
- ↑ Добрин Мичев. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)
- ↑ Николов, Борис, Владимир Овчаров, „Спомени на Владимир Карамфилов за просветното дело и революционните борби в гр. Прилеп“, ИК „Звезди“, София, 2005 г., стр. 103.
- ↑ Riki Van Boeschoten. "Usage des langues minoritaires dans les départements de Florina et d’Aridea (Macédoine)"
- ↑ Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 648. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 231). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 28 Σεπτεμβρίου 1968. σ. 1778. (на гръцки)
- ↑ Stewart, Elizabeth Kolupacev, translator. For Sacred National Freedom: Portraits of Fallen Freedom Fighters. Wareemba, Australia, Pollitecon Publications, 2009. ISBN 978-0-9804763-3-0. p. 294 - 296. (на английски)