Отваря главното меню

Света Троица (Малко Търново)

Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Света Троица.

„Света Троица“ е източнокатолическа църква в град Малко Търново, България, енорийски храм на Софийската епархия.

„Света Троица“
Вид на храма католическа църква
Страна Flag of Bulgaria.svg България
Населено място Малко Търново
Вероизповедание Църква на съединените с Рим българи
Епархия Софийска
Време на изграждане 1931 г.
Съвременен статут действащ храм

История на енориятаРедактиране

 
Новата сграда на училището

Началото на общността на католиците от източен обред в Малко Търново датира от времето на присъединилите се към Рим българи през 1860 г. Първите свещеници в общността са отците Иван Ваклидов и Койчо (Кирил). В къщата на Стойчо Гаруфалов – дядо на бъдещия епископ Иван Гаруфалов - е осветен първият католически параклис през 1861 г. През 1862 г. в Малко Търново Светата литургия започва да се служи на славянски език. Същата година е основавано първо българско училище.[1]

От 1866 г. униатската общност е обслужвана от отци възкресенци. През 1868 г. е построен първият храм „Свети Петър и Павел”, осветен на 29 юни същата година. Малко след това енорията има постоянен свещеник – отец Желязко. През 70-те години на ХІХ век отците възкресенците напълно поемат енорията в Малко Търново. С настоятелството на отец Август Мосеер е построено ново училище. В края на 90-те години на ХІХ в. пристигат и сестри възкресенки.[1] Енорията е част от Тракийския български апостолически викариат с център Одрин и в края на XIX в. в нея има една католическа прогимназия и две начални училища за момчета и момичета. [2]

На 16 февруари 1923 г. пожар унищожава сградата на училището и свещеническия дом.

Най-голямото си развитие енорията постига по време на 25-годишното служене на родения в града отец Иван Гаруфалов, който не само модернизира училището, но също така с големи усилия започва строежа на новата църква. Основава се католическа кооперация, действа сиропиталище, а в училището усърдно работят милосърдните загребски сестри.

След отец Гаруфалов, който през 1941 г. е назначен за Апостолически екзарх, енорията поема отец Йосиф Германов. След него енористи са отците Антон Петров, Константин Патронов, Никола Гръмов и Роман Котевич.[1]

История на храмаРедактиране

Първата църква в енорията е построена през 1868 г. Около 1928 г. тя започва да се руши и през януари 1929 г. енорийският съвет взема решение да спре черкуването в нея и организира временен параклис в католическата прогимназия за обслужване на Светата литургия.

Сегашният храм е построен върху основите на старта църква. Работите по строителството му започват през 1930 г. Той е окончателно завършен в края на 1931 г. През следващите две години е построена камбанарията, а след това продължава работата по вътрешното оформление. На 4 април 1936 г. новата униатска църква „Света Троица“ в Малко Търново е тържествено осветена.[2]

Църковните икони, олтарът и църковната утвар са пренесени от Одрин, от българската църквата „Свети Кирил и Методий“. Една от най-ценните икони е чудотворната икона на Богородица, наричана тук „Покровителка на единството между християните“. На 25 май 2002, при визитата си в България, папа Йоан Павел II коронясва иконата.

Храмов празник – 50 дни след Великден.

Параклис „Света Богодорица”Редактиране

Към църквата е изграден параклис „Света Богодорица“, обявен за светилище на Католическата църква в България. В параклиса на светилището са сложени иконата на „Ченстоховската Света Богородица – Покровителка на единството на християните” и „пиюска“ – бялата шапчица, с която папа Йоан Павел II е служил преди идването си в България.

БележкиРедактиране

  1. а б в „Света Троица“
  2. а б Елдъров С, Католиците в България (1878 – 1989). Историческо изследване. София, 2002 г.