Светиилийски възвишения

възвишения в България

Светиилийските възвишения са възвишения в Югоизточна България, между Горнотракийската низина и Ямболското поле, в Сливенска и Ямболска област.[1]

Светиилийски възвишения
Изглед посока юг връх Острата вила (Острия чатал)
Изглед посока юг връх Острата вила (Острия чатал)
42.418° с. ш. 26.156° и. д.
Местоположение на картата на България Област Сливен
Общи данни
МестоположениеБългария (Област Сливен, област Ямбол)
Част отТунджанско-Странджанска област
Най-висок връхОстрата вила
Надм. височина415,9 m
Подробна карта

Възвишенията се простират от запад-северозапад на изток-югоизток на около 25 км, а ширината им е 5 – 6 км. Разположени са между Горнотракийската низина на запад и Ямболското поле на изток.[1]

От северозапад на югоизток билото им постепенно се понижава и към долината на река Калница (десен приток на Тунджа) то потъва в Ямболското поле. Най-високата им точка връх Острата вила (до 1989 г.: Острия чатал, 415,9 м) се издига в северозападната им част на около 2,5 км югозападно от село Питово. Изградени са предимно от гранити, варовици, мергели и туфи. В района на село Бояджик малки находища на желязна руда. Климатът е преходно континентален. Отводнява се от реките Калница (десен приток на Тунджа) и Овчарица (ляв приток на Ракитница), които извират от възвишенията и малки и къси рекички и дерета леви притоци на река Блатница (ляв приток на Ракитница). Почвите са излужени канелени горски. Напълно обезлесени, заети от пасища.[1]

По склоновете и подножията им са разположени 16 села:

През крайните северозападни и югоизточни части на възвишенията преминават участъци от 2 пътя от Държавната пътна мрежа:

Вижте също редактиране

Топографска карта редактиране

Източници редактиране