Свети Архангели (Рилски манастир)

„Събор на Светите Архангели“ е възрожденски православен параклис в ставропигиалния български Рилски манастир.[1] Параклисът е част от груповия архитектурен, художествен и исторически комплекс Рилския манастир от национално значение, обявен през 1992 година.[1][2]

„Свети Архангели“
Христос Вседържител в купола, 1835 г.
Христос Вседържител в купола, 1835 г.
Карта Местоположение
Вид на храмаправославен параклис
Страна България
Населено мястоРилски манастир
ВероизповеданиеБългарска православна църква – Българска патриаршия
Епархияставропигия
Изграждане1834 г.
Състояниедействащ
„Свети Архангели“ в Общомедия

Местоположение

редактиране

Параклисът е разположен на третия етаж на западното жилищно крило на манастира, над Дупнишката порта.[1]

„Свети Архангели“ е създаден за пръв път в 1819 година, когато е построено западното жилищно крило на обителта. Архитект е майстор Алекси Рилец. Параклисът вероятно пострадва от пожара в Рилския манастир в 1833 година. На следната 1834 година е възстановен наново заедно с жилищното крило.[1]

Архитектура

редактиране

Храмът е еднокорабен с притвор, като наосът му има квадратен план и е покрит със сляп купол. В олтара има протезис, апсида и диаконикон, в които има пробити прозорци. На север по цялата дължина на наоса е притворът. Олтарното пространство и наосът са широки 5,12 m и дълги 7,25 m, а притворът е широк 2,74 m и дълъг 7,63 m.[1]

Иконостас

редактиране

Иконостасът е сглобяван от части с различна датировка. Паната на цокъла, колонките, разделящи царските икони и надиконните пана датират от 1834 – 1835 година. Дверите, апостолският фриз и венчилката на иконостаса са от по-стар иконостас. Иконите също са от различно времи и са дело на различни майстори. Дверите и иконите на Света Богородица с Младенеца и Христос Вседържител, датират от 1786 година и се приписват на самоковския майстор Христо Димитров. Иконите на Архангелския събор, Свети Йоан Предтеча и Свети Георги се приписват на самоковския зограф Димитър Христов и се датират около 1824 година.[3]

Стенописи

редактиране

В олтара и наоса

редактиране

Целият наос и цялото олтарно пространство със слепия купол и патронната ниша откъм притвора са изписани в 1835 година от видния бански зограф Димитър Молеров.[4] Ктитор на стенописите е поклонникът Михаил от Тетевен, който е изрисуван на ктиторски портрет заедно със съпругата си Мария.[5] Ктиторският надпис от 1835 година е разположен над северния вход вътре в наоса и гласи:

 
Ктиторският надпис от 1835 г.
Во славу стыѧ единосущныѧ, животворѧщыѧ и нераздѣлимыѧ

Троцы Оца и Сна и Стагѡ Дха изобразисѧ храмъ сей Стагѡ

Архаггла Мїхаила и прочїихъ стыхъ архагглвъ во времѧ игу

менства Господина Іѡсифа иждывенїемъ благороднѣшагѡ Хаџи Мїхаила

ѿ Тетивене, за егѡ душевное спасенїе и вѣчное воспоминанїе и за проще

нїе грѣхѡвъ родителей егѡ. Въ лѣто: 1835: маїа 26.[3]

Никола Мавродинов приписва стенописите в наоса и олтара на Христо Димитров.[3] По-късно Асен Василиев оспорва тази атрибуция и ги приписва на Димитър Молеров,[6] което е прието от всички по-късни изследователи.[3]

В притвора

редактиране
 
Ктиторският надпис от 1845 г.

Стените на притвора без тавана са изписани в 1845 година от Димитър Христов.[4] Тук ктитор на стенописите пак е Михаил, замонашен под името Матей и е изобразен синът му Йоан Хаджиматейович.[5] Ктиторският надпис от 1845 година е разположен от вътрешната страна на входа в преддверието и гласи:

Ктиторъ на изображенїе то на таѧ папертъ Іѡаннъ сынъ на

г: х: Михаила ѿ село Тетивене ктитора на внетрешныо хрмъ

иже потом во иночестѣм обрзѣ преименованъ Матѳей монах

за душевное обои спасенїе и вѣчное воспоминанїе, 1845.[3]

Според Мавродинов стенописите в притвора са на Димитър Христов и сина му Станислав Доспевски (Зафир Зогаф). Мара Цончева изказва мнение, че са на Захари Зограф, което по-късно е отхвърлено. Според Васил Захариев Станислав е автор на ктиторския портрет. Атанас Божков също смята, че стенописите са на Димитър и Станислав, а ктиторският портрет е от Станислав. Няколко други автори също смятат, че стенописите са дело на Димитър и Станислав. Според Румяна Радкова, Доротея Соколова и Любен Прашков стенописите са само на Димитър Зограф, а според Ана Рошковска – само на Станислав.[3]

Зафир Зограф със сигурност е участвал в изписването на притвора, защото в архиваму е запазена подготвителна рисунка на ктиторския портрет, но водещата работа е принадлежана на баща му Димитър – има запазено сведение в епитропския тефтер на монаха Серафим от 1846 година, че на Димитър Зограф е платено „за златото“ в „Свети Архангели“.[3]

  1. а б в г д Куюмджиев, Александър и други. Корпус на стенописите от първата половина на XIX век в България. София, Българска академия на науките. Институт за изследване на изкуствата, 2018. ISBN 978-954-8594-73-8. с. 280.
  2. Държавен вестник, брой № 73, 1992.
  3. а б в г д е ж Куюмджиев, Александър и други. Корпус на стенописите от първата половина на XIX век в България. София, Българска академия на науките. Институт за изследване на изкуствата, 2018. ISBN 978-954-8594-73-8. с. 291.
  4. а б Параклисът „Събор на св. Архангели“ // Рилски глас. 18 август 2016 г. Посетен на 12 септември 2019 г.[неработеща препратка]
  5. а б Куюмджиев, Александър и други. Корпус на стенописите от първата половина на XIX век в България. София, Българска академия на науките. Институт за изследване на изкуствата, 2018. ISBN 978-954-8594-73-8. с. 281.
  6. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 508.