Свети Архангели (Рилски манастир)
„Събор на Светите Архангели“ е възрожденски православен параклис в ставропигиалния български Рилски манастир.[1] Параклисът е част от груповия архитектурен, художествен и исторически комплекс Рилския манастир от национално значение, обявен през 1992 година.[1][2]
| „Свети Архангели“ | |
 Христос Вседържител в купола, 1835 г. | |
 Местоположение | |
| Вид на храма | православен параклис |
|---|---|
| Страна |  България |
| Населено място | Рилски манастир |
| Религия | Българска православна църква - Българска патриаршия |
| Епархия | ставропигия |
| Изграждане | 1834 г. |
| Състояние | действащ |
| „Свети Архангели“ в Общомедия | |
Местоположение редактиране
Параклисът е разположен на третия етаж на западното жилищно крило на манастира, над Дупнишката порта.[1]
История редактиране
„Свети Архангели“ е създаден за пръв път в 1819 година, когато е построено западното жилищно крило на обителта. Архитект е майстор Алекси Рилец. Параклисът вероятно пострадва от пожара в Рилския манастир в 1833 година. На следната 1834 година е възстановен наново заедно с жилищното крило.[1]
Архитектура редактиране
Храмът е еднокорабен с притвор, като наосът му има квадратен план и е покрит със сляп купол. В олтара има протезис, апсида и диаконикон, в които има пробити прозорци. На север по цялата дължина на наоса е притворът. Олтарното пространство и наосът са широки 5,12 m и дълги 7,25 m, а притворът е широк 2,74 m и дълъг 7,63 m.[1]
Иконостас редактиране
Иконостасът е сглобяван от части с различна датировка. Паната на цокъла, колонките, разделящи царските икони и надиконните пана датират от 1834 – 1835 година. Дверите, апостолският фриз и венчилката на иконостаса са от по-стар иконостас. Иконите също са от различно времи и са дело на различни майстори. Дверите и иконите на Света Богородица с Младенеца и Христос Вседържител, датират от 1786 година и се приписват на самоковския майстор Христо Димитров. Иконите на Архангелския събор, Свети Йоан Предтеча и Свети Георги се приписват на самоковския зограф Димитър Христов и се датират около 1824 година.[3]
Стенописи редактиране
В олтара и наоса редактиране
Целият наос и цялото олтарно пространство със слепия купол и патронната ниша откъм притвора са изписани в 1835 година от видния бански зограф Димитър Молеров.[4] Ктитор на стенописите е поклонникът Михаил от Тетевен, който е изрисуван на ктиторски портрет заедно със съпругата си Мария.[5] Ктиторският надпис от 1835 година е разположен над северния вход вътре в наоса и гласи:
| „ | Во славу стыѧ единосущныѧ, животворѧщыѧ и нераздѣлимыѧ
Троцы Оца и Сна и Стагѡ Дха изобразисѧ храмъ сей Стагѡ Архаггла Мїхаила и прочїихъ стыхъ архагглвъ во времѧ игу менства Господина Іѡсифа иждывенїемъ благороднѣшагѡ Хаџи Мїхаила ѿ Тетивене, за егѡ душевное спасенїе и вѣчное воспоминанїе и за проще нїе грѣхѡвъ родителей егѡ. Въ лѣто: 1835: маїа 26.[3] |
“ |
Никола Мавродинов приписва стенописите в наоса и олтара на Христо Димитров.[3] По-късно Асен Василиев оспорва тази атрибуция и ги приписва на Димитър Молеров,[6] което е прието от всички по-късни изследователи.[3]
- Стенописи от наоса, 1835 г.
-
Ангели -
Апостолски събор -
Архангел Михаил побеждава Сатаната -
Стълбата на Яков -
Ангел Господен се явява на Гедеон -
Евангелист Лука в купола на наоса -
Евангелист Марк в купола на наоса -
Серафими в купола
- Стенописи от олтара, 1835 г.
-
Изображения в олтарната апсида -
Изображения на южната олтарна стена -
Бог Саваот в свода на олтара -
Свети Николай -
Свети Теофилакт
В притвора редактиране
Стените на притвора без тавана са изписани в 1845 година от Димитър Христов.[4] Тук ктитор на стенописите пак е Михаил, замонашен под името Матей и е изобразен синът му Йоан Хаджиматейович.[5] Ктиторският надпис от 1845 година е разположен от вътрешната страна на входа в преддверието и гласи:
| „ | Ктиторъ на изображенїе то на таѧ папертъ Іѡаннъ сынъ на
г: х: Михаила ѿ село Тетивене ктитора на внетрешныо хрмъ иже потом во иночестѣм обрзѣ преименованъ Матѳей монах за душевное обои спасенїе и вѣчное воспоминанїе, 1845.[3] |
“ |
Според Мавродинов стенописите в притвора са на Димитър Христов и сина му Станислав Доспевски (Зафир Зогаф). Мара Цончева изказва мнение, че са на Захари Зограф, което по-късно е отхвърлено. Според Васил Захариев Станислав е автор на ктиторския портрет. Атанас Божков също смята, че стенописите са на Димитър и Станислав, а ктиторският портрет е от Станислав. Няколко други автори също смятат, че стенописите са дело на Димитър и Станислав. Според Румяна Радкова, Доротея Соколова и Любен Прашков стенописите са само на Димитър Зограф, а според Ана Рошковска – само на Станислав.[3]
Зафир Зограф със сигурност е участвал в изписването на притвора, защото в архиваму е запазена подготвителна рисунка на ктиторския портрет, но водещата работа е принадлежана на баща му Димитър – има запазено сведение в епитропския тефтер на монаха Серафим от 1846 година, че на Димитър Зограф е платено „за златото“ в „Свети Архангели“.[3]
-
Архангел Михаил -
Свети Онуфрий Габровски и Свети Димитър Басарбовски -
Свети Георги и Свети Артемий -
Света Анастасия Търновска и Света Параскева Търновска -
Цар Давид Български и Теодосий Търновски -
Георги Софийски и Лазар Дебелдялски -
Йоаким Осоговски и Гавриил Лесновски -
Марко и Игнатий от Ески Заара -
Ктиторът Йоан Хаджиматеович
Бележки редактиране
- ↑ а б в г д Куюмджиев, Александър и други. Корпус на стенописите от първата половина на XIX век в България. София, Българска академия на науките. Институт за изследване на изкуствата, 2018. ISBN 978-954-8594-73-8. с. 280.
- ↑ Държавен вестник, брой № 73, 1992.
- ↑ а б в г д е ж Куюмджиев, Александър и други. Корпус на стенописите от първата половина на XIX век в България. София, Българска академия на науките. Институт за изследване на изкуствата, 2018. ISBN 978-954-8594-73-8. с. 291.
- ↑ а б Параклисът „Събор на св. Архангели“ // Рилски глас. 18 август 2016 г. Посетен на 12 септември 2019 г.[неработеща препратка]
- ↑ а б Куюмджиев, Александър и други. Корпус на стенописите от първата половина на XIX век в България. София, Българска академия на науките. Институт за изследване на изкуствата, 2018. ISBN 978-954-8594-73-8. с. 281.
- ↑ Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 508.