Свети Архангел Михаил (Асамати)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Свети Архангел Михаил.
„Свети Архангел Михаил“, наричана и „Свети Наум“ („Свети Нюм“)[1] (на македонска литературна норма: „Свети Архангел Михаил“), е възрожденска църква в преспанското село Асамати, част от Преспанско-Пелагонийската епархия на Македонската православна църква – Охридска архиепископия.[2]
| „Свети Архангел Михаил“ „Свети Архангел Михаил“ | |
|---|---|
 | |
 | |
| Вид на храма | православна църква |
| Страна |  Северна Македония |
| Населено място | Асамати |
| Вероизповедание | Македонска православна църква - Охридска архиепископия |
| Епархия | Преспанско-Пелагонийска |
| Архиерейско наместничество | Ресенско |
| Статут | действащ храм |
| „Свети Архангел Михаил“ в Общомедия | |
Храмът е гробищен, разположен до селото, на самия бряг на Преспанското езеро. Представлява еднокорабна сграда с покрив на две води, към която по-късно от юг, запад и север са прилепени затворени тремове. Апсидата на изток е полукръгла.[1]
От запазения надпис на източната стена на олтарното пространство се разбира, че църквата е живописана в 1636 година, като в олтарното пространство е запазена ценна живопис от това време – вероято дело на майстори от Линотопската художествена школа.[3] Запазени са няколко композиции и единични образи на Свети Атанасий, Свети Василий, Свети Йоан Златоуст и Свети Григорий, като участници в архиерейска литургия, изобразени в долната зона от нишата на апсидата. Над тях е Богородица с малкия Христос пред себе си, а в най-горната зона е композицията Възнесение Христово. Вляво и вдясно от апсидалната конха е Благовещение с Архангел Михаил и Богородица. В малката полукръгла ниша от протезиса е изобразен Свети Първомъченик Стефан. Неизвестният автор притежава значителни художествени умения. На високата олтарна преграда има няколко икони от 1931 година.[2][4]
БележкиРедактиране
- ↑ а б Јовановски, Владо. Населбите во Преспа. Скопје, Ѓурѓа, 2005. ISBN 9789989920554. с. 46.
- ↑ а б Палигора, Ристо. Каталог Цркви и Манастири на Баба Планина. Битола, Центар за развој на Пелагонискиот плански регион. с. 12. Посетен на 2 юли 2015.
- ↑ Палигора, Ристо. Неколку царски двери от ХVІ и ХVІІ век во регионите на Пелагониjа и Преспа, в: Прилози ХLІV 1-2, посветени на академик Цветан Грозданов по повод 50 години научноистражувачка деjност. Зборник на трудови од научниот собир одржан на 4 октомври 2012 година во Охрид. Скопje, 2013. с. 165.
- ↑ Палигора, Ристо. Студија за поврзување и промоција на манастирскиот туризам на Баба Планина. Битола, Центар за развој на Пелагонискиот плански регион, декември 2011. с. 20. Архив на оригинала от 2013-12-28 в Wayback Machine.