Свети Архангел Михаил (Ървати)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Свети Архангел Михаил.
„Свети Архангел Михаил“ (на македонска литературна норма: „Свети Архангел Михаил“) е православна църква в преспанското село Ървати, част от Преспанско-Пелагонийската епархия на Македонската православна църква – Охридска архиепископия.
| „Свети Архангел Михаил“ „Свети Архангел Михаил“ | |
 | |
 Местоположение в Ресен | |
| Вид на храма | православна църква |
|---|---|
| Страна |  Северна Македония |
| Населено място | Ървати |
| Религия | Македонска православна църква – Охридска архиепископия |
| Епархия | Преспанско-Пелагонийска |
| Архиерейско наместничество | Ресенско |
| Изграждане | XX век |
| Статут | действащ храм |
| „Свети Архангел Михаил“ в Общомедия | |
Местоположение редактиране
Цървата е гробищен храм, разположен между двете махали на селото в ограден църковен двор, като над портата има стара камбанария.[1]
История редактиране
Съдейки по архитектурата, църквата е градена в 30-те или 40-те години на ХХ век.[2][1]
Описание редактиране
Представлява трикорабна сграда със седемстранна апсида на изток с два реда от по четири прозореца от юг и север покрай входовете в наоса. Над главния вход от запад има доградена по-късна камбанария. Във вътрешността няма следи от стенописи - стените са измазани. Иконостасът е двуредов, а иконите са работени според подписите от 1929 до 1937 година.[2][1]
Легенда редактиране
Местна легенда разказва, че някога църквата е била част от по-голям манастир, където са живели монаси и са имали собствена воденица. Турците намислили да ги изгонят монасите и да вземат воденицата. За тази цел те пуснали слух, че монасите поддържат връзка с неморална жена. Неспособни да устоят на подобни слухове, монасите напуснали предишното си място на пребиваване и я изоставили воденицата. Заселили се в днешната местност Мала калугерица (монасите с по-нисък чин) и Голема калугерица (монасите с по-висок чин).[3]
Бележки редактиране
- ↑ а б в Палигора, Ристо. Студија за поврзување и промоција на манастирскиот туризам на Баба Планина. Битола, Центар за развој на Пелагонискиот плански регион, декември 2011. с. 21. Архив на оригинала от 2013-12-28 в Wayback Machine.
- ↑ а б Палигора, Ристо. Каталог Цркви и Манастири на Баба Планина. Битола, Центар за развој на Пелагонискиот плански регион. с. 11. Посетен на 2 юли 2015. Архив на оригинала от 2015-07-03 в Wayback Machine.
- ↑ Јовановски, Владо. Населбите во Преспа : местоположба, историски развој и минато. Скопје, Ѓурѓа, 2005. ISBN 9789989920554. с. 38 - 39.