Свети Власий (Лъжани)
„Свети Власий“ (на македонски: „Свети Власиј“) е възрожденска църква в стружкото село Лъжани, Северна Македония. Църквата е част от Стружкото архиерейско наместничество на Дебърско-Кичевската епархия на Македонската православна църква – Охридска архиепископия.
„Свети Власий“ „Свети Власиј“ | |
![]() Царските двери от храма, XVI век[1] | |
![]() | |
Вид на храма | православна църква |
---|---|
Страна | ![]() |
Населено място | Лъжани |
Религия | Македонска православна църква – Охридска архиепископия |
Епархия | Дебърско-Кичевска |
Архиерейско наместничество | Стружко |
Изграждане | 1893 г. |
Статут | действащ храм |
„Свети Власий“ в Общомедия |
![](http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/0/03/%D0%A6%D1%80%D0%BA%D0%B2%D0%B0_%E2%80%9E%D0%A1%D0%B2._%D0%92%D0%BB%D0%B0%D1%81%D0%B8%D1%98%E2%80%9C.jpg/250px-%D0%A6%D1%80%D0%BA%D0%B2%D0%B0_%E2%80%9E%D0%A1%D0%B2._%D0%92%D0%BB%D0%B0%D1%81%D0%B8%D1%98%E2%80%9C.jpg)
Църквата е гробищен храм, разположен в северната част на селото. Изградена е в 1893 година. Храмът е изписан.[2] Иконата на Светите Седмочисленици (40,4 х 32 cm) е дело на дебърския майстор Евтим Спасов. Иконата е надписана: „Стыи 7-численикы, С. Прпд. Гораздъ, С. Наумъ Охридски, С. Кирилъ Солунски, С. Климент Ѡхридски, С. Меθодии Солунски, С. Ангеларіи Гармански, С. Сава Охридски“. На долната рамка е датирана с боя 1896 и подписана с остър предмет „Икона писа Евтимиа Спасевъ отъ Гари Деборско“.[3]
Бележки
редактиране- ↑ Николовски, Дарко. Резултати од валоризацијата на црквите во селата Богомила и Бистрица во областа Азот, Велешко // Патримониум VI (11). Скопје, КАЛАМУС, 2013. с. 192. (на македонски)
- ↑ Струшко архијерејско намесништво // Дебарско-кичевска епархија. Архивиран от оригинала на 2014-03-04. Посетен на 16 март 2014 г.
- ↑ Словенските просветители Kирил и Mетодиј во делата на македонските иконописци од XIX век. – В: Симпозиум 1100-годишнина од смртта на Кирил Солунски. II, 23-25 мај 1969, Радмила Угринова-Скаловска (главен уредник). Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 1970. с. 56.