Свети Георги (Бистрица, Велешко)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Свети Георги.
„Свети Георги (на македонска литературна норма: „Свети Ѓорѓи“) е православна църква във велешкото село Бистрица, централната част на Северна Македония. Храмът е част от Повардарската епархия на Македонската православна църква – Охридска архиепископия.[1]
| „Свети Георги“ „Свети Ѓорѓи“ | |
.jpg) Общ изглед | |
 Местоположение в Чашка | |
| Вид на храма | православна църква |
|---|---|
| Страна |  Северна Македония |
| Населено място | Бистрица |
| Посветен на | Георги Победоносец |
| Религия | Македонска православна църква – Охридска архиепископия |
| Вероизповедание | Македонска православна църква – Охридска архиепископия |
| Епархия | Повардарска епархия |
| Архиерейско наместничество | Велес |
| Изграждане | край на XVII век |
| Статут | действащ храм |
| „Свети Георги“ в Общомедия | |
Архитектура
редактиранеЦърквата е гробищна, разположена непосредствено до селото и според запазената живопис се датира в XVII век. В архитектурно отношение е малка, еднокорабна сграда с неправилна полукръгла апсида на източната страна. Градежът е от кършен камък и има обикновен покрив на две води.[1] На западната страна църквата има затворен трем. Оригиналният храм е имал полуобъл свод, който в по-ново време е заменен с равен таван, което е довело до преполвяване на изписаните сцени във вътрешността.[2] В храма е запазена оригиналната каменна трапеза.[3]
Живопис
редактиране
Живописта е варосана, като са запазени само следните сцени: в апсидната конха е Богородица Ширшая небес с Христос Емануил в медальон на гърдите. В долната зона от юг е Йоан Златоуст и до него друг архиерей с отворени свитъци в ръцете, како част от Службата на архиереите. Южно от конхата на апсидата е изобразена Богородица като част от Благовещение. Под нея е изображението на неизвестен архиерей. На южната стена е къпането на малкия Христос, детайл от Рождество Христово. На западната страна е запазена част от композицията Успение Богородично.[2]
Вероятно от тази църква са и запазените в другия селски храм „Света Богородица“ резбовани царски двери и две икони, всички от XVII век.[2] Една от иконите е сигнирана 1697 и по нея църквата се датира в края на XVII век.[4]
Бележки
редактиране- ↑ а б Николовски, Дарко. Резултати од валоризацијата на црквите во селата Богомила и Бистрица во областа Азот, Велешко // Патримониум VI (11). Скопје, КАЛАМУС, 2013. с. 203. (на македонска литературна норма)
- ↑ а б в Николовски, Дарко. Резултати од валоризацијата на црквите во селата Богомила и Бистрица во областа Азот, Велешко // Патримониум VI (11). Скопје, КАЛАМУС, 2013. с. 204. (на македонска литературна норма)
- ↑ Николовски, Дарко. Прилог кон проучувањата на поствизантиската уметност во Општина Чашка, Велешко // Патримониум Χ (15). Скопје, КАЛАМУС, 2017. с. 279. (на македонска литературна норма)
- ↑ Николовски, Дарко. Прилог кон проучувањата на поствизантиската уметност во Општина Чашка, Велешко // Патримониум Χ (15). Скопје, КАЛАМУС, 2017. с. 283. (на македонска литературна норма)