Свети Георги (Валандово)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Свети Георги.
„Свети Великомъченик Георги“ (на македонска литературна норма: „Свети Георгиј“, „Свети Ѓорѓи“) е манастир, разположен край градчето Валандово, югоизточната част на Северна Македония. Част е от Повардарската епархия на Македонската православна църква.
| „Свети Георги“ „Свети Ѓорѓи“ | |
 вътрешността на църквата | |
 Местоположение във Валандово | |
| Вид на храма | православна църква |
|---|---|
| Страна |  Северна Македония |
| Населено място | Валандово |
| Религия | Македонска православна църква – Охридска архиепископия |
| Вероизповедание | Македонска православна църква – Охридска архиепископия |
| Епархия | Повардарска |
| Архиерейско наместничество | Гевгелийско |
| Изграждане | 1934 г. |
| „Свети Георги“ в Общомедия | |
Църквата е изградена в 1934 година, отчасти върху старата средновековна църква „Свети Георги“, датираща от 1344 година. Манастирът е издигнат в склонове на планината Плавуш, на надморска височина от около 500 метра надморска височина,[1][2] край извор на 150 m югозападно от акропола на Хисара. В 1349 година църквата е дадена като метох на светогорския манастир „Свети Пантелеймон“ от цар Стефан Душан („в Боймия в Алавандово“) и повторно в 1378 г. братята Йоан Драгаш и Константин Драгаш.[3]
Църквата е еднокорабна и малка по размери, с безкуполна двускатна, покривна конструкция с керемиди и полукръгъл свод. Градена е от камък. На изток завършва с малка полуокръжна олтарна апсида, а на западната и северната страна има отворени тремове, покрити с керамиди. Малкият иконостас е дело на неизвестен майсотр. Църквата не е изписана и има стари и нови икони. В 1997 година е изградена и камбанария с малка камбана.[1][2]
Бележки
редактиране- ↑ а б Цркви во Валандовско // Повардарска епархија, 2 юни 2008 г. Посетен на 21 февруари 2014 г.
- ↑ а б За парохијата // Валандовска парохија, 2 юни 2008 г. Архивиран от оригинала на 2014-02-24. Посетен на 21 февруари 2014 г.
- ↑ Микулчиќ, Иван. Средновековни градови и тврдини во Македонија. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 1996. с. 168.