Отваря главното меню

Свети Георги (Велико Търново)

църква във Велико Търново
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Свети Георги.

„Свети Георги“ е средновековна българска църква в град Велико Търново.

„Свети Георги“
Saint Georgi Church,Veliko Tarnovo.jpg
Местоположение във Велико Търново
Вид на храма православна църква
Страна Flag of Bulgaria.svg България
Населено място Велико Търново
Вероизповедание Българска православна църква - Българска патриаршия
Епархия Великотърновска
Архиерейско наместничество Великотърновско
Съвременен статут недействащ храм, паметник на културата
Съвременно състояние реставрирана

История и архитектураРедактиране

Намира се под южния склон на Трапезица на десния бряг на река Янтра, в кв."Асенова махала". Представлява масивно изградена каменна постройка с размери 10,4 х 5,12 м. По план църквата е еднокорабна, едноапсидна с притвор от запад и полуцилиндричен свод. Църквата се състои от две помещения. По-голямото включва наоса и олтарната част, а по-малкото е женското отделение. Между тях има доста голямо преддверие.

Построена е от ктитора кир Параскев и съпругата му Ирина. Над входа на същинската част на църквата е запазен надпис на гръцки език: „Благочестивите Параскева и Ирина по време на Великотърновския митрополит Гаврил поправиха и преправиха този храм на великомъченик Георгия в 7124 г. от сътворението на света. Беше започнат на 15 март и завършен на 20 май“. Храмът е издигнат върху основите на средновековна църква, която най-вероятно е функционира през столичния период на Търновград.

За по стар градеж говори значителна част от каменната зидария на църквата, а дебелият зид между преддверието и останалите помещения предполагат първоначалното съществуване на купол, който не е възстановен при преустройството и. Към същия период се отнасят и откритите останки от стенописи от по-ранен живописен слой в притвора на съществуващата църква.

През 1685 г. е направено ново стенописване на притвора и е подновен иконостаса.

Стенописите в църквата са дело на няколко майстори. Иконографската програма в наоса е опростена. В центъра на олтарната конха е разположено изображението „Св. Богородица Ширшая небес“, над него „Слизането на св. Дух при апостолите“, а под него – „Евхаристия“. В олтарната част са изображенията на св. Кирил Александрийски, св. архидякон Стефан, св. Йоан Дамаскин, св. Василий Велики и др. В протезисната ниша е изписана сцената „Христос в гроба“. В първия регистър на северната и южната стени на наоса са изписани светци-войни: св. Димитър, св. Георги, св. Теодор Тирон, св. Теодор Стратилат и др. На западната стена са изображенията на жени-светици, сред които се откроява това на св. Параскева. Вторият и третият регистър на северната стена е изпълнен от фризове с медалиони в които са изписани многобройни християнски светци. Западната стена на наоса е заета от многофигурната композиция „Успение Богородично“. Тя е флангирана от изображенията на три епизода от цикъла „Страсната седмица“ – „Тайната вечеря“, „Носенето на кръста“ и „Изкачване на кръста“.

В притвора на храма има запазени останки от два живописни слоя. От първия са оцелели „Сътворението на света“ и фигурите на пророк Илия и старозаветния праведник Енох. В притвора правят впечатление композициите „Страшният съд“ – представена в три хоризонтални пояса на източната стена и „Сватбата на Кана Галилейска“ – на западната стена. Много стенописни елементи в църквата „Св. Георги“ са специфични и за декоративната украса на арбанашките църкви.

През XIX в. църквата „Св. Георги“ е под покровителството на търновския табашки еснаф. Тук е заседавала лонджата на еснафа до построяването на специална за целта сграда.

Реставрацията и консервацията на църквата са осъществени през периода 1968 -1971 г. по проект на арх. Боян Кузупов.

Църквата е обявена за народна старина (ДВ, бр. 69/1927). Архитектурно-строителен паметник на културата с национално значение (ДВ, бр. 102/1964) и художествен паметник на културата с национално значение (декл. писмо № 2586/05.07.1979).

ЛитератураРедактиране

  • Stefanov, P. On the Greek-Bulgarian Art Relations in the 17th Century (Based on Material from St. George's Church in Veliko Tarnovo). – Etudes Balkaniques, 1992, № 1, 86 – 99.
  • Косева, Д. Два комплекта икони от 1616 и 1685 г. за иконостаса на църквата „Св. Георги“ във Велико Търново. – Старобългаристика, 27, 2003, кн. 2, 84 – 99.

Външни препраткиРедактиране

Вижте същоРедактиране

БележкиРедактиране