Свети Георги (Гърмен)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Свети Георги.
„Свети Георги“ е възрожденска църква в неврокопското село Гърмен, България, част от Неврокопската епархия на Българската православна църква. Обявена е за паметник на културата.[1]
„Свети Георги“ | |
Стенопис с изображение на Свети евангелист Матей | |
Местоположение в Гърмен | |
Вид на храма | православна църква |
---|---|
Страна | България |
Населено място | Гърмен |
Вероизповедание | Българска православна църква – Българска патриаршия |
Епархия | Неврокопска |
Архиерейско наместничество | Гоцеделчевско |
Тип на сградата | трикорабна псевдобазилика |
Изграждане | 1898 година |
Статут | действащ храм |
„Свети Георги“ в Общомедия |
История и архитектура
редактиранеЦърквата е построена през 1898 година както е видно от каменния надпис над входната врата. В архитектурно отношение представлява трикорабна псевдобазилика с камбанария. Аркадата на централния кораб е изписана с медальони. Големият дървен иконостас имитира мраморен. Царските двери са резбовани с плитка резба и имат иконни изображения. Някои от иконостасните икони са от 1836 година – наследство от предходния по-малък храм, а другите са от 1868 година – дело на Серги Георгиев.[1] Изписана е от представители на Банската художествена школа.[2] На иконата „Св. Илия“ с дата 23 октомври 1869 година иконописецът се е подписал: „Иван Нико: х. Iкономович Банско“, а на иконата „Свети Димитър“ надписът гласи: „Платец Петко Стоянович 1869 юли от ръка Стергюв Г. от Неврокоп“.[3]
Вътрешността е осветена от три големи прозореца на южната стена и два – на северната.[3]
Таванът е касетиран с големи апликирани розети в централния и страничните кораби. Големият дървен иконостас имитира мраморен. Той е триделен и завършва със слънца и лами около венчилката. Леко начупен е, като отстъпва в олтарното пространство на централния кораб.[3]
В началото на XXI век църквата е с паднал покрив.[2] Иконите са пренесени в църквата „Света Анна“ в Гърмен.[4]
Бележки
редактиране- ↑ а б Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 246.
- ↑ а б Костова, Ева. „Машината на времето“: Пустеещата църква над село Гърмен // Нова телевизия, 1 юни 2019. Посетен на 10 септември 2019 г.
- ↑ а б в Пенчева, Жана, Марков, Васил, Костадинова, Петя. Християнски храмове от Югозападна България. Благоевград, УИ "Неофит Рилски", 2021. ISBN 978-954-00-0283-5. с. 125-127.
- ↑ Даутов, Николай. Църква „Св. Анна“ с. Гърмен // Български турист. Посетен на 19 януари 2021 г.