Свети Георги (Кучково)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Свети Георги.
Кучковски манастир „Свети Георги Победоносец“ (на македонска литературна норма: Кучковски манастир „Свети Георгиј Победоносец“) е средновековен православен манастир в скопското село Кучково, Република Македония. Част е от Скопската епархия на Македонската православна църква – Охридска архиепископия.[1][2]
Кучковски манастир Кучковски манастир | |
общ изглед | |
Местоположение в Гьорче Петров, Кучково | |
Вид на храма | православен манастир |
---|---|
Страна | Република Македония |
Населено място | Кучково |
Религия | Македонска православна църква – Охридска архиепископия |
Епархия | Скопска |
Изграждане | XIV век |
Статут | паметник на културата |
Състояние | действащ храм |
Кучковски манастир в Общомедия |
Манастирът е разположен на рид в подножието на планината Шар. Централният дял на манастира е изграден 1346 година, а от 1986 до 1990 година са изградени камбанарията, старите и нови конаци.[1] Манастирът има ценни стенописи.[2] Иконостасът е от дялан камък, правен от Петре Каменярката от кратовското село Лесново и е единствен от този вид в тази част на Скопско. Фреските на манастира са възобновени от Петре Велешанеца и тайфата му.[1] В един от двата Кучковски манастира рисува дебърският зограф Нове от Сушица. На иконата на Света Богородица той е оставил надпис „Сей храмъ стагѡ архангела Михаіила писавъ и сей икони со рȢкою грѣшни Нове ѿ Дебъръ село СȢшица синȢ. Галичникъ ради дȢшевное спасение 1838“[3][4]
Бележки редактиране
- ↑ а б в Прво крштевање во манастирот св Ѓорѓија во с. Кучково // Општина Ѓорче Петров, 13 август 2014. Архивиран от оригинала на 2015-11-20. Посетен на 20 ноември 2015.
- ↑ а б Културни споменици од христијански карактер // Општина Ѓорче Петров, 4 март 2010. Архивиран от оригинала на 2017-07-10. Посетен на 14 юни 2017.
- ↑ Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 260.
- ↑ Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 478.