Отваря главното меню
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Свети Георги.

„Свети Великомъченик Георги“ или „Свети Георгий“ (на македонска литературна норма: „Свети Георгиј“, „Свети Ѓорѓи“) е църква в град Ресен, Преспа, част от Преспанско-Пелагонийската епархия на Македонската православна църква - Охридска архиепископия.[1]

„Свети Георги“
„Свети Ѓорѓи“
St. George Church in Resen 13.JPG
общ изглед
Map of Resen.png
41.0894° с. ш. 21.0086° и. д.
„Свети Георги“
Местоположение в Ресен
Вид на храма православна църква
Страна Flag of North Macedonia.svg Република Македония
Населено място Ресен
Вероизповедание Македонска православна църква - Охридска архиепископия
Епархия Преспанско-Пелагонийска
Архиерейско наместничество Ресенско
Съвременен статут действащ храм
„Свети Георги“ в Общомедия

В църквата има две мраморни римски надгробни плочи. Едната е вградена в пода с надписа нагоре, а другата е в западната стена отвън. Тази стела е с две полета, в които релефно са представени бюстове на мъж и жена. Плочите са от селото Козяк.[2]

„Свети Георги“ дълго време е единствената ресенска църква. В 1844, 1846 и 1848 година в църквата работят видните зографи Михаил Анагност и синът му Николай Михайлов.[3]

В 1848 година руският славист Виктор Григорович пише в „Очерк путешествия по Европейской Турции“:

Град Ресна (Ресен), отдалечен на четири часа от езерото, е заселен с българи и има църква, посветена на Свети Георги и гръцко училище“.[4]

В 1872 година, след създаването на Българската екзархия, след упорити борби църквата остава в ръцете на гъркоманите и българската община в 1894 година построява втората църква в града - „Св. св. Кирил и Методий“.[5]

БележкиРедактиране

  1. Јовановски, Владо. Населбите во Преспа. Скопје, Ѓурѓа, 2005. ISBN 9789989920554. с. 272.
  2. Коцо, Димче. Археолошка карта на Република Македонија. Скопје, МАНУ, 1996. ISBN 9789989101069.
  3. Николоски, Дарко. Прилог кон делото на зографот Никола Михаилов. // Ниш и Византија XI: зборник радова. Симпозиум „Ниш и Византија XI“, Ниш, 3 - 5 юни 2012, с. 355. Посетен на 8 април 2014 г..
  4. Григорович, Виктор. Очерк путешествия по европейской Турции, 1877, стр. 108.
  5. Радев, Симеон. Ранни Спомени. София, Български писател, 1969. с. 263 - 264. Посетен на 14 март 2014 г.