Свети Георги (дем Пела)

Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Свети Георги.

Свети Георги (на гръцки: Άγιος Γεώργιος, Агиос Георгиос), на турски Дорт Армутлар, е село в Егейска Македония, дем Пела на административна област Централна Македония.

Свети Георги
Άγιος Γεώργιος
— село —
Гърция
40.7642° с. ш. 22.2533° и. д.
Свети Георги
Централна Македония
40.7642° с. ш. 22.2533° и. д.
Свети Георги
Воденско
40.7642° с. ш. 22.2533° и. д.
Свети Георги
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Централна Македония
Дем Пела
Географска област Солунско поле
Надм. височина 20 m
Население 232 души (2011 г.)

ГеографияРедактиране

Селото е разположено на надморска височина от 10 m в Солунското поле, на 15 km западно от Енидже Вардар (Яница) и на 2 km западно от Кадиново (Галатадес).[1]

ИсторияРедактиране

В Османската империяРедактиране

Селото вероятно е основано от християни бежанци от Мъглен, бягащи на юг след от ислямизацията на областта.[2] В XIX век Свети Георги е село в Ениджевардарска каза на Османската империя. Църквата „Свети Георги“ е изгорена в 1877 година от отседнали в селото османски войски на път за Одрин по време на Руско-турската война.[2] Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Агиос Георгиос (Ayos-Georgios), Воденска епархия, живеят 150 гърци.[3] Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) Св. Георги (Дортъ Армутларъ) брои 160 жители българи.[4]

По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Дурт Армуд (Deurt-Armoud) има 256 българи патриаршисти гъркомани.[5]

Кукушкият околийски училищен инспектор Никола Хърлев пише през 1909 година:

Св. Георги (Дьорт Армутлар), 4/III, 3/4 ч. от Кадийно село. Всичко 20 български екзархийски къщи, чифлик. От Патриаршията се отказало през 1903 г., обаче черквата останала отворена. Тя няма никакви имоти. Тук се черкуват и селяните от ближното село Гропино (12 къщи). Почвата е много плодородна, та макар и чифлик, селото не е толкоз западнало в економическо отношение. За първа година се отваря училище. Училището е земница, с таван, 2 прозореца без стъкла, големина 3Х4Х2 1/2 m.[6]

В ГърцияРедактиране

През Балканската война в 1912 година селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война в 1913 година.

Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Свети Джордже (Свети Ђорђе) има 15 къщи славяни християни и 3 къщи цигани мохамедани.[7]

В селото не са заселвани гърци бежанци. То е доста богато, тъй като землището му се напоява цялостно. Произвежда се овошки - праскови, круши, както и жито, памук и други. Развито е и краварството.[1]

Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011
Население 100[1] 125[1] 168[1] 240[1] 293[1] 321[1] 332[1] 307[1] 321[1] 359 232

БележкиРедактиране

  1. а б в г д е ж з и к л Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 79. (на македонска литературна норма)
  2. а б Άγιος Γεώργιος. // Δήμος Πέλλας. Посетен на 8 януари 2016.
  3. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 50. (на френски)
  4. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 146.
  5. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 102 – 103. (на френски)
  6. Хърлев, Никола. Рапорт по ревизията на селските български училища в Ениджевардарската кааза през м. март 1909 год. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 83.
  7. Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија. // Насеља српских земаља X. 1921. с. 27. (на сръбски)