Отваря главното меню

Свети Димитър (Битоля)

Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Свети Димитър.

„Свети Великомъченик Димитър“ или „Свети Димитрий“ (на македонска литературна норма: „Свети Димитар“, „Свети Димитриј“) е възрожденска православна църква в Битоля, Северна Македония, катедрала на Преспанско-Пелагонийската епархия на Македонската православна църква.

„Свети Димитър“
„Свети Димитар“
St. Demetrius Church in Bitola 8.JPG
Камбанарията
Местоположение в Битоля
Вид на храма православна църква
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Населено място Битоля
Вероизповедание Македонска православна църква - Охридска архиепископия
Епархия Преспанско-Пелагонийска
Архиерейско наместничество Битоля
Време на изграждане 1830 година
Съвременен статут действащ храм
„Свети Димитър“ в Общомедия

Изградена е в 1830 година само за четири месеца на мястото на стар параклис.[1] Според Асен Василиев, въпреки че няма запазени надписи или други сведения за авторството на църквата, тя е дело на дебърския род Рензови.[2] Камбанарията е изградена в 1936 година.[3] Построена е с дарения от отделни местни търговци и еснафите в града.[1] Представлява трикорабна базилика със странични галерии.[3] Вкопана е 1 m, за да не надвишава околните джамии.[1] Площта на храма е около 650 m2. Колонадата на наркетса поддържа галерията на втория етаж и завършва с параклис на изток. Балконът на галерията заема ширината срещу средния кораб и завършва с балдахин. Колоните са с капители, върху които стъпват арките на полуцилиндричния таван на средния кораб. Таваните на страничните кораби са плоски.[4]

Стенописи над входа

Целият иконостас е изработен в позлатена резба от неизвестни резбари.[3] Царската икона на Исус Христос и празничните „Въведение Богородично“, „Кръщение Христово“, „Влизане в Йерусалим“, „Разпятие“, „Петдесетница“ и „Отричане на Тома“, датирани около 1730 година, са на Давид Селеница, днес в Музея на Македония в Скопие.[5] На иконостаса има икони от 1842 година дело на Михаил Анагност и сина му Николай Михайлов.[6] Забележителни са и владишкият трон и стъклените полилеи.[1]

В 2005 година консерваторите от Битолския институт и музей и Института за защита на паметниците на културата откриват дотогава непозната фреска на Иисус Вседържител. Фреската е в централния дял от свода на църквата, който повече от век е покрит от саждите на изгорели свещи.[7]

БележкиРедактиране

  1. а б в г Church St. Dimitrija (Св. Димитрија, Sv. Dimitrija) in Bitola. // Where is Macedonia. Посетен на 3 март 2014 г.
  2. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуствo, 1965. с. 157.
  3. а б в Цркви. // visitpelagonia.mk. Посетен на 24 февруари 2014 г.
  4. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуствo, 1965. с. 158.
  5. Δρακοπούλου, Ευγενία. Έλληνες ζωγράφοι μετά την Άλωση (1450-1850), τόμος 3, Αβέρκιος - Ιωσήφ (Συμπληρώσεις-Διορθώσεις). Αθήνα, Ινστιτούτο Νεοελληνικών Ερευνών / Εθνικό Ίδρυμα Ερευνών, 2010. ISBN 978-960-7916-94-5. σ. 229.
  6. Николоски, Дарко. Прилог кон делото на зографот Никола Михаилов. // Ниш и Византија XI: зборник радова. Симпозиум „Ниш и Византија XI“, Ниш, 3 - 5 юни 2012, с. 355. Посетен на 8 април 2014 г..
  7. Откриена фреска стара два века. // Време, 18 януари 2005. Посетен на 17 септември 2011.