Свети Димитър (Буково)

Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Свети Димитър.

„Свети Димитър“ (на македонска литературна норма: „Свети Димитар“) е възрожденска църква в битолското село Буково, Северна Македония, част от Преспанско-Пелагонийската епархия на Македонската православна църква - Охридска архиепископия.[1][2]

„Свети Димитър“
„Свети Димитар“
Црква „Св. Димитриј“ во селото Буково.jpg
Общ изглед
Местоположение в Битоля
Вид на храма православна църква
Страна Flag of Macedonia.svg Северна Македония
Населено място Буково
Вероизповедание Македонска православна църква - Охридска архиепископия
Епархия Преспанско-Пелагонийска
Тип на сградата трикорабна базилика
Изграждане XIX век
„Свети Димитър“ в Общомедия

Църквата е енорийският храм на селото. Представлява трикорабна базилика – архитектурен тип, популярен от 1830-те години насетне. На източната страна има тристранна апсида, а на запад се издига църковната камбанария. По дължината на южната фасада има затворен трем. Вътрешността е разделена на три кораба с два реда от по четили стълба, които са свързани с арки в горния край. На запад с ниска преграда е отделен нартексът, а над него има галерия (женска църква). Интересно за храма е наличието на галерия само над южния кораб.[2]

Стенописи има в полукръглите конхи на централната апсида и в протезиса. Стиловите особености на живописта съответства на част от иконите на иконостаса, които са датирани в края на XIX век. Иконостасът е с два реда икони, които според надписите са изработени в 1895, 1896 и 1907 година. От същия зограф най-вероятно са и иконите на амвона, разположен на един от северните стълбове на наоса.[2]

В храма е запазена интериорна украса от по-стара църква – малка колекция икони и царски двери от четвъртото десетилетие на XVII век. На царските двери има славянски надпис „Бла[говѣ]щенїі [Богороди]це“.[1] Дверите вероятно са от стар иконостас на съседния Буковски манастир или някоя по-стара църква в селото.[3] Сред иконите от XVII век има и две престолни. На едната, на Свети Меркурий, има славянски надпис ЗРМД (1635/1636). Другата е допосяно изображение на Свети Архангел Михаил, която иконографски и стилистично е сходна с икона от Слепченския манастир, която днес е в Музея на Македония в Скопие.[3] Иконите от XVII век и царските двери вероятно са дело на майстори от Линотопската художествена школа.[4]

БележкиРедактиране

  1. а б Палигора, Ристо. Неколку царски двери от ХVІ и ХVІІ век во регионите на Пелагониjа и Преспа, в: Прилози ХLІV 1-2, посветени на академик Цветан Грозданов по повод 50 години научноистражувачка деjност. Зборник на трудови од научниот собир одржан на 4 октомври 2012 година во Охрид. Скопje, 2013. с. 159.
  2. а б в Палигора, Ристо. Студија за поврзување и промоција на манастирскиот туризам на Баба Планина. Битола, Центар за развој на Пелагонискиот плански регион, декември 2011. с. 41. Архив на оригинала от 2013-12-28 в Wayback Machine.
  3. а б Палигора, Ристо. Неколку царски двери от ХVІ и ХVІІ век во регионите на Пелагониjа и Преспа, в: Прилози ХLІV 1-2, посветени на академик Цветан Грозданов по повод 50 години научноистражувачка деjност. Зборник на трудови од научниот собир одржан на 4 октомври 2012 година во Охрид. Скопje, 2013. с. 160.
  4. Палигора, Ристо. Неколку царски двери от ХVІ и ХVІІ век во регионите на Пелагониjа и Преспа, в: Прилози ХLІV 1-2, посветени на академик Цветан Грозданов по повод 50 години научноистражувачка деjност. Зборник на трудови од научниот собир одржан на 4 октомври 2012 година во Охрид. Скопje, 2013. с. 163 - 164.