Свети Димитър (Литохоро)

Вижте пояснителната страница за други значения на Свети Димитър.

„Свети Димитър“ (на гръцки: Aγίου Δημητρίου) е православна църква в Литохоро, Егейска Македония, Гърция, част от Китроската, Катеринска и Платамонска епархия.[1][2]

„Свети Димитър“
Aγίου Δημητρίου
Църквата от изток
Църквата от изток
Карта
Местоположение в Дион-Олимп
Вид на храмаправославна църква
Страна Гърция
Населено мястоЛитохоро
РелигияВселенска патриаршия
ЕпархияКитроска, Катеринска и Платамонска
Тип на сградататрикорабна базилика
Изграждане1762/1894 година
Статутдействащ храм
„Свети Димитър“ в Общомедия

Местоположение редактиране

Църквата е разположена в западния край на градчето и е един от двата му енорийски храма заедно със „Свети Николай“.[1]

История редактиране

Според местната традиция храмът е съществувал в първата половина на XVI век, когато в 1530 година в Литохоро пристига Свети Дионисий и се насочва към планината, където основава манастир. В 1760 година е възстановен като по-голяма сграда. В 1878 година по време на Литохорското въстание храмът е обстрелван и частично опожарен от османците. Възстановен и открит е отново в 1894 година,[1][2] като формите му не са много далече от оригиналните.[2]

В 1996 година храмът е обявен за защитен паметник на културата.[1]

Архитектура редактиране

В архитектурно отношение храмът е трикорабна базилика с три основни фази на строителство. Декоративните елементи са еклектични и неокласически.[1]

„Свети Дионисий“ редактиране

 
Ктиторският надпис в параклиса „Свети Дионисий Олимпийски“
 
Входът на параклиса „Свети Дионисий Олимпийски“

В 1762 година, две години след второто възстановяване на църквата, в югоизточния й край е издигнат параклисът „Свети Дионисий Олимпийски“. Представлява малка едностайна сграда-параклис, пристроена към църквата „Свети Димитър“. Параклисът оцелява непокътнат от голямата катастрофа от 1878 година и стенописите и иконите му от XVIII век са запазени в оригиналния си вид, в много добро състояние. Ктиторският надпис не споменава зографа на стенописите, но споменава Хаджи Михаил, Николаос Рейзис и „други корабособственици“. Иконографската програма е ограничена главно до житието на Свети Дионисий Олимпийски. Йоанис Цюрис смята, че стенописите наподобяват тези на известния зограф поп Теодор.[2]

Бележки редактиране

  1. а б в г д ΥΑ ΥΠΠΟ/ΑΡΧ/Β1/Φ34/11002/332/2-1-1996 - ΦΕΚ 177/Β/19-3-1996 // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Архивиран от оригинала на 2014-10-26. Посетен на 25 октомври 2014.
  2. а б в г Μασταγκάς, Σωτήρης. Τέχνη και Βυζαντινή Αρχαιολογία - Το παρεκκλήσι του αγίου Διονυσίου στο Λιτόχωρο // Faretra.info Ηλεκτρονική Εφημερίδα της Ημαθίας, 22 Αυγούστου 2019. Посетен на 6 февруари 2022 г. (на гръцки)