Свети Иван Рилски (Кресна)
„Свети Иван Рилски“ е военна църква в Неврокопската епархия на Българската православна църква, храм-паметник и костница в пиринското градче Кресна, България[1][2].
| „Свети Иван Рилски“ | |
 | |
 Местоположение в Кресна | |
| Вид на храма | православна църква |
|---|---|
| Страна |  България |
| Населено място | Кресна |
| Вероизповедание | Българска православна църква – Българска патриаршия |
| Епархия | Неврокопска |
| Архиерейско наместничество | Санданско |
| Тип на сградата | еднокорабна базилика |
| Изграждане | 1941 година |
| Статут | действащ храм |
| „Свети Иван Рилски“ в Общомедия | |
История
редактиранеПрез 30-те години на XX век село Крива ливада, от 1934 година Гара Пирин, се разраства и параклисът „Свети Георги“ при военните гробища става малък за енорийски храм. Църковното настоятелство взима решение за построяване на църква-паметник на военните събития в района и получава разрешение от митрополит Борис Неврокопски.[1] Молби за спонсорство са разпратени на роднините на починалите във Втора армейска болница и погребани във военното гробище българи, англичани, французи, немци и италианци. Дарения постъпват от Светия синод, БПЦ, посолства и частни лица. Договорът за строеж е спечелен от Крум Цеков от Земен с оферта за 340 000 лева.[3] Храмът започва да се гради в 1939 година[2] е осветен на 1 ноември 1941 година.[3]
Пръв свещеник на храма е Димитър Попов, а след него от 1944 година служат Христо Джоков от Горна Джумая, Христо Рашков, починал в Дупница, Илия Костадинов Илиев от Горна Брезница, Атанас Махлелиев, преселник в Гара Пирин, от 1988 година Стоян Атанасов Махлелев и от 2000 година – Крум Лъджов от Влахи и Георги Танчов от Долна Градешница.[3]
Размерите на храма са големи – 25 m дължина[3] и 13 m ширина. В архитектурно отношение е еднокорабна, едноапсидна, безкуполна сводеста базилика. От запад има вградена камбанария, която е висока 16 m. Широко стълбище води до сводестия вход. На западната страна и камбанарията ива 5 сводести и 3 квадратни прозореца. На северната и южната стена има по 3 сводести прозореца. Олтарът на изток е висок 6 m. В подземието има костница, до която се стига по вътрешна стълба.[4]
Иконостасът е дело на Петър Кушлев, към който са поставени предварителни условия материалът да е първокачествен масив, колоните да са масивни, а иконостасът да е в рамка, а не на части.[3] Резбата на иконостаса е ажурна, опростена и пластична, характерна за Дебърската художествена школа. Умело са вградени лица и сцени, свързани с църковното движение. По-голямата част от иконите са дело на дебърския майстор Апостол Негриев Фръчков от Галичник. В 1980 година храмът е изписан от Борислав Божинов от Сандански.[4]
В 2012 година Националният инициативен комитет за честването на 100 години от Балканските войни отпуска средства за възстановяване на девет войнишки паметници на територията на област Благоевград, включително и на църквата в Кресна.[5]
Бележки
редактиране- ↑ а б Сандански, Борис. Кратка енциклопедия „Кресненски край“. Сандански, Рея 99, 2003. ISBN 954-90006-1-3. с. 260.
- ↑ а б Програма за развитие на туризма в община Кресна 2004 - 2007 // Община Кресна. Архивиран от оригинала на 2015-12-22. Посетен на 14 декември 2014.
- ↑ а б в г д Сандански, Борис. Кратка енциклопедия „Кресненски край“. Сандански, Рея 99, 2003. ISBN 954-90006-1-3. с. 261.
- ↑ а б Сандански, Борис. Кратка енциклопедия „Кресненски край“. Сандански, Рея 99, 2003. ISBN 954-90006-1-3. с. 262.
- ↑ Тодева, Филипа. Реставрират войнишките паметници в Благоевград // News.bg, 22 юни 2012 г. Посетен на 17 септември 2021 г.