„Свети Илия“ (на македонска литературна норма: „Свети Илија“) е православна манастирска църква в охридското село Велгощи, Северна Македония, част от Охридското архиерейско наместничество на Дебърско-Кичевската епархия на Македонската православна църква – Охридска архиепископия.[1]

„Свети Илия“
„Свети Илија“
Общ изглед
Общ изглед
Карта Местоположение в Охрид
Вид на храмаправославна църква
Страна Северна Македония
Населено мястоВелгощи
РелигияМакедонска православна църква – Охридска архиепископия
ВероизповеданиеМакедонска православна църква – Охридска архиепископия
ЕпархияДебърско-Кичевска
Архиерейско наместничествоОхридско
Изграждане1937 г.
Статутдействащ храм
„Свети Илия“ в Общомедия

Местоположение

редактиране
 
Вътрешността
 
Ктиторският надпис

Манастирът се намира на около 1 километър североизточно от селото на една високо плато.[2][3] Църквата се отвяра два пъти годишно – на Гергьовден и на Илинден. На Гергьовден идват велгощани, а на Илинден на излет идват и от околните села. От манастира има прекрасна гледка към Охрид и той е едно от любимите места за излет на велегощани.[4]

Манастирската църква е изградена в 1937 година.[4] Манастирът е изграден върху основите на по-стара църква от ΧΙΧ век.[5] Стенописите и иконостасът са изработени в 1946 година от дебърския зограф Рафаил Кръстев от село Лазарополе. Църквата е обновена в 1970 година и допълнитело изписана от Марян Ристески от село Велгощи.[4] Над вратата от вътрешната страна на църквата има следният надпис:

По иницијатива на покојнија Алексо Стефанов Шокаров од село Велгоште подагнат је овај храм во 1937 година, а по иницијатива на сегашнија енориски свештеник во село Велгоште Леонид Јованов Трпенов изработени се: иконостасот живописот на иконостасот и живописот на црковниот зид во 1946 година.

Иконописец Рафе Крстев Коловски от село Лазарополе.

Манастирско настојатељство:

Игумен Леонид Јованов Трпенов, свештеник Стамен Алексов Кароски учитељ, Андон Јованов Шапкаров манст. благаіник, Илија Димов Китрозоски член, Георги Марков Шивакоски член, Јонче Балоски и Ангеле Јованоски Митрески членови.

Црквата е обновена во 1970 година со полош на населението на село Велгошти а по иницијатива на црковниот одбор: игумен Исак Смакоски, црк. благајник Славе Буџакоски.

Поновиот живопис е работен во 1996/то лето Господово од Марјан Ристески од с. Велгошти

  1. Јелена Павловска, Наташа Ниќифоровиќ и Огнен Коцевски. Карта на верски објекти во Македонија // Комисија за односи во верските заедници и религиозните групи, 2011. с. 48.
  2. Ристески, Стојан. Велгошти: прилог за монографија. Охрид, Месна заедница на Велгошти, 1982.
  3. Трифуноски, Јован Ф. Охридско-струшка област: антропогеографска проучавања. Београд, Српска академија наука и уметности, 1992. с. 177 - 180.
  4. а б в Охридско архијерејско намесништво // Дебарско-кичевска епархија. Посетен на 17 март 2014 г.
  5. Николовски, Дарко. Иконите од црквата Св. Троица од селото Мождивњак, Крива Паланка // Патримониум.mk 7 (12). с. 195.