Вижте пояснителната страница за други значения на Свети Илия.

„Свети Илия“ (на македонска литературна норма: „Свети Илија“) е възрожденска православна църква в град Дойран, Северна Македония. Част е от Струмишката епархия на Македонската православна църква – Охридска архиепископия.

„Свети Илия“
„Свети Илија“
Общ изглед
Общ изглед
Карта
Местоположение в Дойран
Вид на храмаправославна църква
Страна Северна Македония
Населено мястоДойран
Посветен наИлия
РелигияМакедонска православна църква – Охридска архиепископия
ЕпархияСтрумишка
Архиерейско наместничествоДойранско
АрхитектГеорги Новаков Джонгар
Изграждане1848 г.
Състояниепаметник на културата
„Свети Илия“ в Общомедия

Църквата е изградена в 1848 година с доброволни дарения на дойранчани от мияшкия майстор Георги Новаков Джонгар. Построена е на висок хълм над Дойранското езеро. Църквата е катедрала на Поленинската епархия.[1] Иконостасът е бил дело на видния резбар Димитър Станишев.[2]

След създаването на Българската екзархия в 1870 година, българите в Дойран започват да се опитват да отнемат катедралата от малцинството гъркомани в града. След Младотурската революция в 1908 година, през лятото на 1910 година българският учител Борис Янишлиев заедно с Кирил Ив. Кироичов и Христо Папазов подема кампания за събиране на подписи на българите за доказване, че те са мнозинство над две трети повече от патриаршистите гъркомани и сърбомани и съгласно Закона за спорните черкви и училища трябва да получат църквата.[3] Така през февруари 1911 година българите получават спорната църква и с помощта на каймакамина, тиквешки помак, съгражданин на архиерейския наместник Григорий Попдимитров, също от Тиквеш.[4][5]

Заедно с целия град „Свети Илия“ е разрушена в 1916 година[5] през Първата световна война, когато Дойран е на фронтовата линия.[1] Запазена е апсидата и стените почти до сводовете.[2]

В 2003 година започва реконструкция на катедралния храм.[6]

Бележки редактиране

  1. а б Сивриев, Сава. Църквата „Свети Пророк Илия“ – Дойран (Република Македония) // Научен център за православна култура и изкуства „Свети Архангел Михаил“, 29.06.11. Посетен на 6 април 2014 г.
  2. а б Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 193.
  3. Янишлиев, Борис Д. Гр. Дойранъ (Полянинъ, Пулинъ) и живота ни тамъ при турското владичество до 1912 година (Спомени). София, март 1934. с. 29. Посетен на 6 април 2014 г.
  4. Янишлиев, Борис Д. Гр. Дойранъ (Полянинъ, Пулинъ) и живота ни тамъ при турското владичество до 1912 година (Спомени). София, март 1934. с. 30. Посетен на 6 април 2014 г.
  5. а б Свещеноикономъ Григорий // Илюстрация Илиндень XVI (1 (151). Издание на Илинденската Организация, януарий 1944. с. 4.
  6. Донација за соборниот храм во Стар Дојран // Македонска православна црква - Охридска архиепископија. Посетен на 6 април 2014 г.