Отваря главното меню

Тетевенският манастир „Свети Илия е български православен манастир в Тетевенска духовна околия на Ловчанска епархия на Българската православна църква.

Тетевенски манастир
„Свети Илия“
Манастирската църква
Манастирската църква
Relief Map of Bulgaria.jpg
42.917° с. ш. 24.267° и. д.
Местоположение в България
Вид Православен манастир
Местоположение Flag of Bulgaria.svg Тетевен, България
Изграждане 17 – 19 век
Съвременен статут Действащ манастир,
паметник на културата
Съвременно състояние Обновяване и реставрация
Тетевенски манастир
„Свети Илия“
в Общомедия

Съдържание

МестоположениеРедактиране

Манастирът е разположен в южното подножие на връх Острец. Някога североизточно от Тетевен днес манастирът е в пределите на града.

ИсторияРедактиране

Основан е по преданието в 11 в. Според друго предание цар Иван Шишман дарил на манастира дървен кръст със сребърна обковка, на която били изобразени евангелски сцени. Сведения за манастира от 1600 г. се намират в требник, днес в Националния църковен историко-археологически музей в София. Преди Освобождението Тетевенския манастир е бил книжовен център с килийно училище и библиотека. Посещаван е от дейци на националноосвободителното движение. Манастирът е действащ без монаси.

АрхитектураРедактиране

 
Кръст-акротерия върху купола на иконостаса в манастира „Св. Илия", гр. Тетевен. Изработен е през 1874 г. (дата върху иконостаса) от дърво и вапцан с тъмнозелена маслена боя. Скициран от Иван Енчев – Видю в 1916 г.

Запазени са църквата и една жилищна сграда. Църквата се възприема като уникална със своите 5 конхи и два купола на високи барабани, но само източната апсида и двете конхи са първоначални (17 в.), а другите две конхи и вторият купол са добавени през 1869 г. Храмът е без притвор и има един западен вход и един вход в югозападната конха. Между двете северни конхи е изградено достъпно само отвън помещение, приспособено за костница. Надпис върху църквата гласи, че през 1779 г. турците опожаряват и разграбват Тетевен, но манастирът оцелява.

В храма има два слоя останки от стенописи: от 17 век в олтарната част и от 19 век във вътрешността на църквата, възможно дело на Иван Доспевски (незавършени). Иконостасът от 19 век е дело на тетевенски или тревненски резбари, които са изработили и иконостаса в параклиса „Свети Никола“ в Троянския манастир. Царските двери тук и там са еднакви. Особено ценни са иконите от 18 в. на „Св. Илия“, „Христос Вседържител“, „Йоан Кръстител“, „Св. Константин и Елена“ и „Архангелски събор“.

Външни препраткиРедактиране