Отваря главното меню

„Свети Йоан Кръстител“ е християнска църква в Добрево, Добруджа. Енорийски храм е на немската енория в селото, част от Никополската епархия на Римокатолическата църква от 1903 до 1914 г. и след 1940 г. След Втората световна война и изселването на немците католици от селото, църквата минава в ръцете на Варненската и Преславска епархия на Българската православна църква.

„Свети Йоан Кръстител“
Вид на храма православна църква
Страна Flag of Bulgaria.svg България
Населено място Добрево
Вероизповедание Българска православна църква - Българска патриаршия
Епархия Варненска и Великопреславска
Време на изграждане 1911 г.
Съвременен статут Недействащ

История на енориятаРедактиране

Немците идват в село Али Анифе през 1903 г. главно от Херсонска губерния и Крим, Русия, купувайки земята изгодно от изселващите се турци.[1] От 1903 г. до 1909 г. отец Франц Кингс от енорията „Скръбна Божия Майка“ в село Ендже посещава и обслужва католиците в селото. По същото време учителят Антон Едер от Бавария, работил преди това в ордена братя на християнските училища във Виена, преподава в енорията вероучение на немски език. С помощта на епископ Дулсе е закупена земя, на която Едер успява да постои малка сграда за училище, молитвен дом и жилище. [2]

През ноември 1909 г. в енорията пристига отец Алексиус Шьонмакерс, което е първият постоянен свещеник в селото. Тогава немците наброяват около 150 души. [1].

По време на окупирането на Южна Добруджа от Румъния през 1913 -1915 г. румънската армия конфискува добитъка на миряните. През август 1916 г. на селяните им е заповядано да откарат зърното си на гара Касъм, където то щяло да бъде изкупено. Селяните са принудени да закарат реколтата си чак до Черна вода на Дунава, където зърното, каруците и добитъка са конфискувани, а селяните интернирани в Молдова (натоварени на шлепове). Поради лошите условя на живот в продължение на една година, някои от селяните на възраст между 15 и 40 години умират.[2]

След Първата световна война, енорията минава към архиепископията в Букурещ. През 1929 г. румънското правителство конфискува една трета от земята на селяните.

През 1940 г. след преминаване на Южна Добруджа към България, енорията е прекръстена на Германци и е включена отново в Никополската епархия. Населението наброява 170 души. Към общността са принадлежали и около 20 семейства живеещи в Добрич и други села около него.

По време на Втората световна война почти всички добруджански немци са преселени обратно в Германия с което католическата енория престава да съществува.

История на храмаРедактиране

През 1911 г. е построена нова църква (дълга 12 м и широка 6 м.), главно с помощи от чужбина.[1] На 25 май е поставен основният камък от отец Шьонмакерс. Майстор Арсо – македонски строител – изгражда храма с помощта на брат Теофил от монашеския орден на пасионистите, който е проектирал сградата и изпълнил дърводелската част. На 5 ноември храмът е осветен от помощник-епископ Леонард Баумбах.[2] Твърди се, че лично цар Фердинанд е дарил 500 лв. за олтара.[1] Отец Алексиус Шьонмакерс е осигурил новата църковна мебел и хармониум.

През 1913 г. църковният двор е ограден и по-късно през 1926 г. в него е изградена реплика на „Лудорската пещера“.[2]

След напускане на немците, църквата е използвана от православни християни с приходящ свещеник от Добрич.

БележкиРедактиране

  1. а б в г Елдъров С, Католиците в България (1878 – 1989). Историческо изследване. София, 2002 г.
  2. а б в г Немската общност в Али Анифе (Добруджа)