Свети Йоан Рилски (София)
„Свети Йоан Рилски“ е българска православна църква в комплекса на Софийската духовна семинария.[1]
„Свети Йоан Рилски“ | |
Местоположение в София | |
Вид на храма | православна църква |
---|---|
Страна | България |
Населено място | София |
Религия | Българска православна църква – Българска патриаршия |
Епархия | ставропигия |
Тип на сградата | кръстокуполна базилика |
Изграждане | 1904 година |
Реликви | мощи на Свети Йоан Рилски |
Състояние | действащ храм |
Местоположение
редактиранеХрамът е разположен в парка на Софийската духовна семинария. Посветен е на светеца покровител на българския народ преподобни Йоан Рилски Чудотворец.
История
редактиранеЦърквата е завършена в 1903 година.[2] Осветена е на 26 октомври 1904 година, Димитровден, от митрополит Симеон Варненски и Преславски и другите синодални архиереи в присъствието на ректора архимандрит Климент, учителите, семинаристите и много миряни.[1]
Архитектура
редактиранеХрамът е еднокорабна кръстокуполна базилика. Над нартекса има една камбанария, чиито три камбани, са дело на видните камбанолеяри Велеганови от Банско.[1]
Изписани са само стените и сводовете в олтара, куполът и част от подкуполното пространство в стил, имитиращ мозайка. Стенописите вероятно са дело на Николай Ростовцев. Царските икони са готови през 1903 година и са дело на Иван Мърквичка и Антон Митов. Другите икони от иконостаса, амвона, владишкия трон и стенните икони са рисувани от различни художници и в различно време и стил и ректорът архимандрит Сионий ги заменя с еднотипни икони във византийски стил, дело на Пенка Цанова Гайдарова.[1]
Иконостасът е дело на дебърски майстори от рода Филипови.[3]
Храмът притежава мощи на Свети Йоан Рилски.[1]
Бележки
редактиране- ↑ а б в г д Храмът „Св. Йоан Рилски“ към Софийската духовна семинария // Българска православна църква – Българска патриаршия. Посетен на 28 август 2019 г.
- ↑ Храмът // Софийска духовна семинария „Свети Йоан Рилски“. Посетен на 28 август 2019 г.
- ↑ Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 249.