Свети Лаврентий (Ипсуич)

Disambig.svg Вижте пояснителната страница за други значения на Свети Лаврентий.

Църквата „Свети Лаврентий“ е регистрирана като втори клас църковен храм в Ипсуич, Съфолк (Великобритания), който сега се използва като обществен център[1].

Църква „Свети Лаврентий“
St Lawrence Church, Ipswich.jpg
Местоположение в Ipswich
Вид на храма англиканска църква
Страна Flag of the United Kingdom.svg Великобритания
Населено място Ипсуич
Вероизповедание Англиканство
Изграждане ХV век
Статут обществен център
Състояние реставрирана
Църква „Свети Лаврентий“ в Общомедия

Строен през XV век, той притежава най-стария в света ансамбъл от 5 камбани[2][3].

ИсторияРедактиране

Посветената на свети Лаврентий Римски църква се издига в центъра на съвременен Ипсуич. Горната част на кулата е възстановена през 1882 г. с ново викторианско оформление, състоящо се от флорални и геометрични фигури. Необичайно, но тогава църквата е превърната в еднокорабна, като е премахната също централната алея за целите на късната англиканската литургия. „Свети Лаврентий“ служи като енорийска църква до началото на 1970-те години, когато нейната енория е закрита от епархията поради липса на членове.

Грижата за сградата е поверена на местна общинска организация, но въпреки това храмът на запада. След обсъждания на по-нататъшното ѝ използване и последващ основен ремонт през юли 2008 година църквата отново е отворена вече като социална кухня и изложбен център. Разходите по тази инвестиция са оценени на 1,2 милиона паунда и са платени от Ипсуичкият градски съвет и държавни субсидии.[4]

Камбани на УолсиРедактиране

 
Църквата през 1846 г.

Кулата на църквата притежава най-стария пръстен от църковни камбани, останали в света. Всичките 5 камбани висят на съвременна стоманена рамка и бият синхронно и мелодично. Те са известни като „Камбаните на Уолси“, тъй като кардинал Уолси произхожда от този край и неговият чичо може би ги е въвел в експлоатация[2].

4 от тях са лети около 1450 година, а 5-ата камбана е добавена около 1480 г.[5]. Те са запазени невредими и неизменени и още носят оригиналните си езици.

През 1985 година са свалени, тъй като кулата е обявена за опасна. След реконструкция, инсталиране на новата камбанна рамка и основен ремонт на камбаните в леярната в Уайтчапъл те са върнати на работа през септември 2009 г. Според IHCT следващият по възраст набор от 5 камбани се намира в църквата „Св. Вартоломей Велики“ в Сити (Лондон), като датира от 1500 г.[5]

Камбаните на Уолси са признати от официален съвет, че имат исторически значение за Църквата на Англия[6][7].

Външни препраткиРедактиране

  1. St Lawrence Centre. // Посетен на 10 септември 2009. Архив на оригинала от 2013-01-24 в Wayback Machine.
  2. а б Worthington, Mark. Oldest ring of bells played again. // 10 септември 2009. Посетен на 10 септември 2009.
  3. Oldest church bells. // Посетен на 10 септември 2016.
  4. Suffolk Churches. // Посетен на 10 септември 2009.
  5. а б Bells appeal hits £62 000 target. // 3 ноември 2008. Посетен на 10 септември 2009.
  6. Ipswich S Lawrence. // Dove's Guide for Church Bell Ringers. 10 септември 2009. Посетен на 14 септември 2009.
  7. Database of historically important bells and bell frames. // Church Building Council (Church of England), 29 октомври 2007. enter "Ipswich St Lawrence" in the "Parish or Location" text box and click "Search the database" for details of the bells
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „St Lawrence Church, Ipswich“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​