Свети Луи Тулузки коронова брат си Робер I Анжуйски

картина от Симоне Мартини

„Свети Луи Тулузки коронова брат си Робер I Анжуйски“ (на италиански: San Ludovico di Tolosa che incorona il fratello Roberto d'Angiò) е картина, рисувана през 1317 г. от италианския художник Симоне Мартини с маслени бои върху дърво (255 х 188 см). Изложена е в зала 66 на Музей Каподимонте, Неапол.

Свети Луи Тулузки коронова брат си Робер I Анжуйски
Simone Martini 013.jpg
Симоне Мартини
Година 1317 г.
Техника маслени бои върху дърво
Размери 250 × 188 cm
Изложена Музей Каподимонте, Неапол, Италия
Свети Луи Тулузки коронова брат си Робер I Анжуйски в Общомедия

ИсторияРедактиране

Свети Луи Тулузки, епископ на Тулуза, през 1296 г. отказва полагащия му се трон на Неапол в полза на брат си Робер.

През 1317 г. художникът Симоне Мартини е поканен в Неапол от Робер I Анжуйски и назначен за придворен художник. Пребиваването на художника в Неапол съвпада с годината, в която Луи Тулузки – брат на Робер, е канонизиран за светец от папа Йоан XXII. По този повод кралят на Неапол, поръчва на художника Симоне Мартини изработката на този олтар.

Картината има забележително значение в неаполитанския исторически контекст, тъй като тя свидетелства за точен политически момент: моментът, в който свети Луи Тулузки коронова своя по-малък брат Робер. Свещенослужителят е изобразен по-голям по размер, за да се подчертае религиозният характер на кралската власт и нейната богоизбраност. Олтарът служи за интересен пример, как по новому в изкуството на XIV век се съединява езикът на религиозната живопис с политическо съдържание. С тази картина Робер I Анжуйски държи да покаже легитимността на своята власт.[1]

Картината, която има славата, че е първият сигурен портрет в италианската живопис, е рисувана за параклиса „Сан Антонио“, намиращ се в близост до базиликата „Сан Лоренцо Маджоре“. През 1927 г. същата е прехвърлена първо в Кралския музей на Бурбоните, а по-късно в музея Каподимонте.

ОписаниеРедактиране

Картината има типичната структура за изкуството на Византийската империя. Фигурите са в цял ръст, като тази на свети Луи Тулузки е разположена фронтално в центъра на картината. Светецът, облечен в епископски дрехи, държи в дясната си ръка жезъл, а в лявата короната, с която коронова своя коленичил брат Робер. Над главата на светеца симетрично са разположени два ангела, държащи корона.

Картината е оградена от тъмносиня рамка, изпъстрена с лилии, символизиращи династия Сицилиански Анжуйци.

В долната част има разположени пет картини в стил Джото, представляващи живота на светеца и една сцена, призната през 1927 г. за чудотворна.

Златният фон е допълнителен елемент, заимстван от византийското изкуство.

Вижте същоРедактиране

ИзточнициРедактиране

  1. М. Силина, „Музей Каподимонте“, том 54, поредица „Великие музеи мира“, Издателство „директ-Медиа“, 2012 г., стр. 8
  • P. de Rynck, Simone Martini: „San Luis de Toulouse coronando a Roberto de Anjou, rey de Nápoles“, pp. 12 – 13, Random House Mondadori (2005) ISBN 84-8156-388-9
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „San Ludovico di Tolosa che incorona il fratello Roberto d'Angiò“ в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.